PERUMIWA

everybody thank ya

2011-05-19T17:16:00.002+03:00

travelling to Machu Picchu with the authors of the book "a letter to you from Amazonia"
Unfortunately few peruvians can visit this marvellous place...
Thanks everybody who still believes in me and the kids

Urgente Ayuda para la Comunidad Nativa de Boca Inambari, Para los que desean ayudar en esta cruzada, pueden comunicarse con la Fenamad

2011-02-22T21:06:00.002+02:00

La comunidad nativa de Araza Oetapo, más conocida como Boca Inambari (Madre de Dios),requiere urgente ayuda, debido a las constantes e intensas precipitaciones que han inundado diversas zonas de cultivo, así como las viviendas y terrenos de los pobladores.
Según datos locales, en las últimas semanas, la creciente del río Inambari se ha llevado el 80% de cultivos agrícolas, afectando a las 43 familias de la zona. Asimismo, varias casas han sido afectadas seriamente, originando la pérdida de utensilios, animales domésticos y productos de primera necesidad.
Ante esta situación, el presidente de la comunidad, Manuel Cameno, anunció que ya recibieron un primer apoyo por parte de ACCA, Caritas, Forestal Río Piedra y diversas familias de Puerto Maldonado. La donación incluye 150 calaminas, utensilios de cocina, prendas de vestir, entre otros, sin embargo lo recaudado aún resulta insuficiente.
Cabe destacar que organizaciones como el PRONAA, el Gobierno Regional y la Municipalidad de Madre de Dios anunciaron también que se sumarán a esta colecta, donando medicinas, alimentos, colchones y mosquiteros.
Los productos requeridos por la población para contrarrestar los efectos de las precipitaciones son botas, machetes, utensilios de cocina, encendedores, alimentos no perecibles, entre otros.
Para los que desean ayudar en esta cruzada, pueden comunicarse con la Federación Nativa del río Madre de Dios y Afluentes (FENAMAD), al teléfono 082-572499 – email:fenamad@fenamad.org.pe; o con Antonio Fernandini, al celular 982749999.

http://www.actualidadambiental.pe/?p=9400

AMO AMAZONIA EN PUERTO MALDONADO 6-13 novembre 2010

2010-09-24T13:07:00.007+03:00

Madre de Dios tendrá Festival Amo Amazonía en noviembre próximo

Música, cine, fotografía, arte, charlas, pasacalles, son parte de lo que verán en el festival Amo Amazonía que se realizará en Puerto Maldonado en noviembre próximo, durante la semana del 6 al 13.

Por primera vez, la población de Madre de Dios tendrá la oportunidad de asistir a un espectáculo similar en la que habrá además concursos, presentaciones artísticas y musicales, cuentacuentos, ferias artesanales y gastronómicas, y más.

Amo Amazonía es una iniciativa cultural que pretende fomentar el amor por la Amazonía. La idea es acercar la realidad de la selva amazónica a los ciudadanos de Puerto Maldonado y de las ciudades aledañas a través de diversas manifestaciones culturales y artísticas en distintos espacios, como calles, parques, galerías, teatros, auditorios y centros culturales.

El objetivo es provocar en la gente el deseo de conocer, querer y, sobre todo, proteger la Amazonía.

El éxito de Amo Amazonía reside en integrar las diferentes iniciativas de las organizaciones públicas y privadas, de las organizaciones no gubernamentales y de las federaciones indígenas, con la ciudadanía en general, bajo un concepto que es muy sencillo: el amor que todos ellos puedan sentir por la Amazonía.

Después de una exitosa presentación por Lima, y luego de una gira por las ciudades de Iquitos y Tarapoto, Amo Amazonía se trasladará por primera vez a Puerto Maldonado. En la actualidad viene despertando el interés de instituciones como FENAMAD, ACCA, SPDA, UNAMAD, INC, ICPNA, Asociación Niños-Perú, Gustitos del Cura, colegios, restaurantes, redes sociales y de voluntarios.

http://amoamazonia.org/

"EL SUEÑO DE BUINAIMA" de Rember Yahuarcani

2010-07-23T12:51:00.003+03:00

Les invito a la presentación del libro "EL SUEÑO DE BUINAIMA" de Rember Yahuarcani, este sábado 24 a las 5:30 pm, en la Sala José María Arguedas del 15va Feria Internacional del Libro de Lima. Parque de los Próceres, Jesús María.

Los comentarios estarán a cargo de Rosa María Bedoya, Heriberto Tejo, Mercedes Gonzales, Nora María Ravines y Yolanda Prada.

Organizaciones indígenas se reúnen en Puerto Maldonado para ejecutar acciones conjuntas en favor de pueblos indígenas en aislamiento

2010-06-24T10:20:00.000+03:00

Organizaciones indígenas se reúnen en Puerto Maldonado para ejecutar acciones conjuntas en favor de pueblos indígenas en aislamiento

Puerto Maldonado fue el sitio de encuentro de las principales organizaciones indígenas que están velando por el cuidado de los Pueblos Indígenas en Aislamiento Voluntario y Contacto Inicial. Los representantes de las regionales ORAU (Ucayali), ORPIO (Loreto) y la nacional AIDESEP, se reunieron en las instalaciones del local de la FENAMAD (Madre de Dios), para coordinar conjuntamente las acciones a seguir en la formulación de políticas ante el Estado y en el fortalecimiento del programa PIAV - PERÚ.

Los participantes, tuvieron la oportunidad de viajar hasta el puesto de control Las Piedras, en la comunidad nativa de Monte Salvado, e inspeccionar directamente el trabajo que realizan los agentes de protección. Ahí pudieron levantar información valiosa sobre el programa PIAV-Las Piedras que ejecuta la FENAMAD con los indígenas de la zona desde inicios del 90 en la reserva territorial de Madre de Dios. Sin embargo, al saber que el puesto de control 343 estaba ubicado en el interior de la reserva, los integrantes de la delegación compuesta por dirigentes, abogados, técnicos forestales y un antropólogo, se llevaron una gran sorpresa al comprobar que estaba en plena zona de tránsito de aislados, lo que generó gran preocupación.

Los delegados saben bien, que los indígenas aislados están en una condición de aislamiento voluntario, razón por la cual no se puede forzar un contacto con ellos, ni casualmente, porque podría desencadenar enfrentamientos y e incluso muertes por el contagio de enfermedades a esta población altamente vulnerable.

Luego del intercambio de experiencias, se reunieron en Puerto Maldonado. Asistieron el presidente de la FENAMAD, Jaime Corisepa, el presidente de ORAU, Josué Faquin Fernández, los abogados Héctor Ruiz Vásquez (ORPIO), Alejandro Chino Mori (ORAU), Cecilia Jiménez Jara (FENAMAD), los antropólogos Israel Aquise Lizarbe (AIDESEP), Chantelle Murtagh (FENAMAD), el especialista forestal César Cerdán Rojas (AIDESEP), el técnico David Freitas Alvarado (ORPIO), entre otros.

En la reunión, en la que se firmó un acta del viaje a Monte Salvado y un pronunciamiento conjunto entre las organizaciones representativas, se pide al INDEPA que haga efectiva las acciones para proteger a los aislados, empezando por el cumplimiento de sus compromisos. “Volvemos a lamentar – dice la FENAMAD en una carta dirigida al presidente del INDEPA, Mayta Capac Alatrista - , que este acuerdo, tomado con buena voluntad y esperanza, ha sido violado por su institución”. Se refiere al acta del 15 febrero en el que el INDEPA reconoce "que las organizaciones indígenas mencionadas son interlocutores válidos y representantes de los PIAV", sin embargo, como prueban los hechos, el pasado 24 de abril el INDEPA ingresó a la reserva sin consultar con la FENAMAD ni con la comunidad, violando sus propios acuerdos.
Los firmantes además piden al INDEPA el reconocimiento oficial de los agentes de protección o promotores indígenas de la FENAMAD y ORAU. Asimismo, la Organización Regional de los Pueblos Indígenas del Oriente, ORPIO, demandó al Estado la creación de las reservas territoriales Napo-Tigre, Yavari-Mirim y Tapiche-Blanco-Yaquerana, en Loreto, que están en trámite desde el 2003.

Rechazan acusación del INDEPA

En la visita a Monte Salvado, pudieron comprobar el estado de los trabajos en el puesto de control. Así las organizaciones indígenas rechazaron las acusaciones del INDEPA, en el sentido de que se estaría extrayendo de manera ilegal madera en las zonas colindantes a la reserva territorial, y más bien, expresaron su respaldo al trabajo que viene haciendo los indígenas en la protección de sus hermanos aislados.

“Como organizaciones indígenas visitantes, rechazamos las imputaciones vertidas por INDEPA en contra de la comunidad nativa de Monte Salvado. Aclaramos que dentro de esta comunidad, no existe tala ilegal indiscriminada”. Mediante una carta la FENAMAD detalló previamente que las coordenadas que presentó el INDEPA en su informe se encuentran “dentro del territorio de la comunidad” y no en la reserva como se quiere hacer confundir y mal informar a los medios de comunicación.

Agrega: “Siendo Monte Salvado una comunidad nativa, mantiene el derecho de aprovechar sus recursos dentro de la comunidad según Convenio 169 de la OIT y la ley 22175, ‘Ley de comunidades nativas y de desarrollo agrario de las regiones de Selva y ceja de selva’, según el cual los comuneros pueden hacer uso de sus recursos naturales de manera tradicional con fines de subsistencia, siempre y cuando esta se desarrolle dentro de sus territorios titulados”.

Más bien advierten que si el INDEPA está realmente preocupado por la reserva debería tener más presencia en la zona. Prueba de su ausencia y de la incapacidad del Estado para actuar eficazmente en zonas alejadas donde se ubican generalmente los puestos de control, es la acumulación de madera que hay en el lugar desde el año 2007, y de su falta de previsión y eficacia en los planes de fiscalización contra el comercio informal de la madera, que sí lograron frenar y desaparecer de manera organizada los indígenas de la comunidad gracias a la presión nacional e internacional ejercida por su organización regional.

“En tal sentido respaldamos a la FENAMAD porque hemos sido partícipes directos en la comunidad, observando las capacidades de los agentes de protección (mostrado por el buen trabajo que se lleva a cabo), y el compromiso de la comunidad para la protección de sus hermanos aislados”, dice el pronunciamiento en el que se solicita una reunión multisectorial con las autoridades responsables, para ejecutar los programas de protección de los pueblos indígenas en aislamiento voluntario.

Ver más noticias

--
Comunicación FENAMAD
Web: www.fenamad.org.pe
Blog: www.fenamad-indigenas.blogspot.com
Contacto: fenamad@fenamad.org.pe / comunicacion@fenamad.org.pe

AMAZONIA+FOR+SALE ~urgent~

2010-03-08T20:23:00.002+02:00

The lastest noticia is that hunt oil has denied the legitimacy of a "junta directiva" that was voted in by the communities and is using inforegion, a internet "news"/conservation site to build wrong information about FENAMAD. Have a look at the lies that they publish routinely. FENMAD has written to them demananding that they rectify the anouncements or if not they will take them to court. The press site is run from the USA (the links of hunt oil to them are clear).

http://www.inforegion.pe/portada/55132/rechazan-ilegal-pedido-de-nueva-directiva-en-reserva-amarakaeri/

At the same time hunt oil has bought the ministery of health and offered to pay for them to visit all of the communities (initiatives that they had already onde once, where we have fotos showing the little children with hunt oil and minestery of health labelled balloons) as a way of snsuring that the communities will acept their presence and to take advantage of their stay there to persuade the comuneros. This is deplorable - like if you dont accept us you wont get health care. This is the job of the state and not petrol companies.

AMAZONIA FOR SALE
Uploaded by ORE-MEDIA. - News videos hot off the press.

POLVO EN LOS PIES...artesanía y demás cachivaches

2010-01-05T09:54:00.007+02:00

CHECK OUT GINA'S BLOG
http://artesaniasycachivaches.blogspot.com

излезе от печат „Писмо до теб от Амазония”

2009-10-19T14:45:00.014+03:00

Здравейте всички Вие,
Имам удоволствието да ви информирам и да ви благодаря, че излезе от печат „Писмо до теб от Амазония”.

След повече от 8 месеца, най-накрая книгата намери своята конкретна форма и реализация. Това е послание от децата от джунглата на Перу, затова е писмо, включващо техните приказки, снимки, рисунки, плодове и животни, легенди на племената мачигенга, уитото, шипибо, есе-еха, жине-пирос и агуаруна, както и оригинални картини-репродукции на Рембер Яхуаркани.
Тази книга не е цел, а един дълъг път, по който аз срещнах всички вас, които помогнахте за осъществяването на този труд. Без нито един от вас това нямаше да е възможно, но преди всичко нямаше да е толкова хубаво и истинско. Радвам се, че книгата излиза на бял свят без да бъде финансирана по проект, без институция, без издател, а от сърцата на толкова много хора.
p.s. Приходите от продажбата на книгата са за децата в Перу, а 17% от цялата сума отива за изграждането на доброволчески клубове по училища в България, за да се предава опита и солидарността да расте. Тези 17% ще бъдат използвани от самите ученици за целите.

Книгата можете да намерите на следните адреси:
София, Книжарница НБУ-ЛИТЕРА 1: НБУ, корпус 1, централно фоайе
София, Книжарница "Книги на народите",ул. Петър Берон 1 (на ъгъла с ул. Раковски 172)
София, ORANGE,work and travel, ул. Фритьоф Нансен 41 - това не е книжарница ORANGE!!!
София, ЙОГА център Ананда, ул. Йоан Екзарх 10, ет. 1
София, вегетариански ресторант DREAMHOUSE, ул. Алабин 50А, ет. 1
София, книжарница Книжен ъгъл, ул. Оборище 117
София, Съюз на Архитектите в България, ул. Кракра 11
София, Ресторант Butchers, ул. Шейново 4А
София, салон за красота Face control relax station, ул. "Петър Делян" 22 *до ул. Иван Асен

ПЛОВДИВ - УЛ.”БУЛАИР”2 (до сградата на ПУ „П.Хилендарски”, ORANGE,work and travel

ВАРНА - УЛ.”БРАТЯ МИЛАДИНОВИ”24, ORANGE,work and travel

РУСЕ - УЛ.”ЯНТРА”, БЛ. ДАВ 3, ORANGE,work and travel

ВЕЛИКО ТЪРНОВО - УЛ.”ЕСПЕРАНТО”2, ORANGE,work and travel

БЛАГОЕВГРАД - УЛ.”АРСЕНИЙ КОСТЕНЦЕВ”8, ORANGE,work and travel

СВИЩОВ -УЛ. „ДИМИТЪР АНЕВ”8 (до книжарница „Галактика”), ORANGE,work and travel
Работно време нa Orange e: ВСЕКИ ОФИЦИАЛЕН РАБОТЕН ДЕН ОТ 9:30 ДО 18:30 ЧАСА
това не е книжарница ORANGE, а агенция work and travel

всеки, който иска да си поръча „Писмо до теб от Амазония”, може да ме потърси на milabankova@hotmail.com

ето още нещо за книгата, което се сбъдна!
през 2008, 20 ноември, в интервю от село дъждовница, където изготвих книгата

- Разкажи нещо повече за книгата?

- Визията за и на тази книга е малко по-необичайна, тя е артистично проявление на хора, които се свързват с мен, като всеки с нещо иска да помогне. Има приказки, измислени от самите деца, истински легенди от Амазония, рисунки, снимки. Но книгата няма да е моя, а ще е изготвена от всички тези хора, които помагат в нея, аз съм само посредник и давам информацията. Тя ще е една приказка на верига от хора, които искат да разкажат, че един друг свят е възможен, както в детските мисли. Тръгва от желанието да свързвам деца по света и от това, че моите деца много искаха да разкажат на връстниците си от Италия, България и други интересни места за техните плодове и истории с ягуари, които аз най-искрено им казах, че нашите деца не познават. Да не забравяме, че и ние сме деца, но пораснали, затова тази книга е създадена от деца за деца, но и за възрастни. Идеята е да излъчва светлина, усмивки, цветовете на Амазония.
Мила Банкова

ALERT IN MADRE DE DIOS - HUNT OIL COMPANY

2009-10-02T14:14:00.002+03:00

LA RESERVA COMUNAL AMARAKAERI ENTRE LA VIDA Y LA MUERTE
POR LA OPERACION DE UN LOTE PETROLERO
MADRE DE DIOS, PERU

why not call and denounce them!!!!!!!!
OPERATIONS - SOUTH AMERICA
Steve Suellentrop
President, Peru LNG
Dallas, Texas
(214) 978-8658

Carlos del Solar
General Manager
Peru Hunt Oil Company
Lima, Peru
+011-511-707-4000

Crónica de un engaño ...... soon in English
Introducción.
La Reserva Comunal Amarakaeri (RCA) es territorio ancestral del pueblo indígena
Harakmbut de la Amazonia sud occidental del Perú. Esta conformado por 6 sub-grupos
y comparten un mismo territorio desde tiempos ancestrales entre la selva alta y selva
baja, con una rica biodiversidad propias del ecosistema de la vertiente oriental de la
Amazonia Andina. En la actualidad, dicho territorio se encuentra reducido por la
explotación del oro y la madera en el lugar. Desde el año 2002, 402,335.62 has se
encuentran protegidas bajo el modelo de conservación con el objetivo de contribuir a la
protección de las cuencas de los ríos Madre de Dios y Karene, asegurando la
estabilidad de las tierras y bosques, y manteniendo la calidad y cantidad de agua, el
equilibrio ecológico y un ambiente adecuado para el desarrollo de las comunidades
nativas Harakmbut y el equilibrio ecológico.1
En el 2006, el gobierno peruano ha entregado en concesión el lote 76 a la empresa
Norteamericana Hunt Oil y Repsol de España superponiéndose a todo el territorio de la
RCA y las comunidades nativas encargadas de su gestión, sin que se haya evaluado la
compatibilidad de dicha actividad con el área protegida, la misma que esta regulada por
la ley de Áreas Naturales Protegidas del Perú.
Pese a eso y a que el Plan Maestro (PM) de la RCA definió inicialmente que el
establecimiento del lote petrolero en el área protegida atentaba contra los intereses de
su conservación, funcionarios de la Intendencia de áreas Naturales Protegidas a Nivel
nacional y técnicos a nivel local, sin ética ni moral para lo que fueron contratados,
mediaron muy astutamente para que todo aquel contenido literal y de Zonificación
elaborada participativamente por las comunidades nativas fueran eliminadas del PM
para hacer permisible que el lote petrolero ingrese al área protegida.
Crónica de un engaño.
El objetivo de creación de la RCA es de proteger las nacientes de los ríos, es decir las
cabeceras de cuenca. Esta decisión técnica coincide con la percepción que los indígena
tienen sobre este espacio, un lugar de reproducción de la vida y no deber ser perturbada
por la presencia humana. La misma que esta avalada constitucionalmente al proteger
toda fuente de agua dulce. Así los beneficiarios directos decidieron que esa zona
debería de ser la Zona de Protección Estricta (ZPE).
Concluido la primera versión del PM, en el mes de abril del 2007, dicho documentos
∗ Russell E. Train Fellowship, Education for Nature Program – World Wildlife Found, Candidato a PhD en el Instituto Altos
Estudios Internacionales y del Desarrollo - Universidad de Ginebra - Suiza, Asistente de Investigación – National Centre of
Competence in Research (NCCR) North – South, IP8, Investigador Afiliado de People and Plants Internacional. 1 Decreto Supremo N.° 031-2002-AG de creación de la Reserva Comunal Amarkakeri.
2
fue cuestionado por el Intendente de Áreas Naturales Protegidas (IANP) quien
condicionó su aprobación a la eliminación de la ZPE. La coordinación del PM presentó
el documento con la Zonificación elaborada participativamente con la población
indígena. En el mes de Julio del 2007 representantes de la IANP trajo una nueva
propuesta en la que la ZPE no existe en ningún lugar. Sus argumentos fueron la
existencia de una presión política de alto nivel para que no exista la ZPE, haciendo
alusión a la presencia de un lote petrolero que pretende realizar exploraciones en las
cabeceras de los ríos que se habían propuesto bajo ZPE. A cambio, una Zona Silvestre
remplazaría la categoría de zonificación, aludiendo su capacidad restrictiva para la
realización de actividades de intervención humana y también que las nacientes de los
ríos serían ZPE. Por desconocimientos técnicos de los representantes indígenas de la
RCA, dicho cambio se aceptó.
Sin embargo, las modificaciones al PM respecto al tema de hidrocarburos y toda
aquella parte que condiciona la intervención de exploración petrolera en la RCA han
seguido siendo modificadas deliberadamente, facilitando así los intereses de la empresa
para operar en la RCA y en la zona más vulnerable de dicho territorio, las cabeceras.
Dichos cambios han sido trabajados en dos oportunidades por funcionarios de la
Intendencia de Áreas Naturales Protegidas en las que se dan una mayor contemplación
a la intervención de la actividad de hidrocarburos en la RCA. Han cambiando todo
contenido que podría des-legitimizar y dificultar la ejecución de la actividad de
hidrocarburos en la RCA. Estos cambios eliminan e incorporan criterios contrarios a lo
elaborado participativamente con las comunidades; se pueden resumir entre las más
resaltantes con vínculos a los intereses de la actividad petrolera, los siguientes:
Eliminar la ZPE; No existir protección estricta en las nacientes de los ríos como se
acordó; Cambiar las prioridades de conservación; Indicar que la actividad de
hidrocarburos no es una amenaza para la RCA; Indicar que la actividad de
hidrocarburos es un potencial para una gestión adecuada de la RCA; Eliminar el párrafo
que dice: “el otorgamiento del lote petrolero se ha hecho sin cumplir los procesos de
consulta previa establecidos en el Art. 6 y 15 del Convenio 169 de la OIT”; Indicar
que « hay compatibilidad de las actividades de hidrocarburos en las Áreas Naturales
Protegidas », sin que exista el proceso ni la resolución de compatibilidad de dicha
actividad en la RCA estipulada por ley; Minimizar los impactos de estas actividades en
las áreas protegidas; Señalar que el INRENA, en concordancia con el Ejecutor de
Contrato de Administración de la Reserva Comunal Amarakaeri, ECA-RCA, serán
respetuosos de los derechos adquiridos por la empresa al interior del área natural
protegida; Eliminar el párrafo que dice: “la actividad de hidrocarburos solo podría
desarrollarse bajo el estricto cumplimiento de la normatividad y los estándares
ambientales aplicables, con la aprobación de la población local y de manera
transparente” (ver figurativamente en Anexo).
El 28 de diciembre del 2008 – celebrando el día de los inocentes – en una reunión en la
que no han participado 4 representantes de los 8 miembros indígenas representantes de
la gestión de la área protegida, y en ausencia de los técnicos y asesores legales de la
federación indígena, El Jefe del RCA ha propuesto a los participantes de aprobar el PM
indicando que no existen cambios y que solo se había modificado la redacción del texto
para serlo más entendible. Pese a dudas de los participantes que habían exigido la
3
presencia del asesor legal para ver sí realmente el contenido no había cambiado, los
indígenas participantes terminaron firmando un acta donde aprueban el Plan Maestro
con las modificaciones señaladas arriba. Hecho completamente irregular.
Las modificaciones hechas al PM no han sido discutidas con las comunidades
beneficiarias, ha sido solo algunos miembros, con la presencia de guarda parques
quienes han aprobado dichos cambios en completa duda.
los demás representantes indígenas y de las comunidades beneficiarias, al enterarse de
los acontecimientos, condenaron dicha resolución y solicitaron el cambio del Jefe de la
RCA y el de su presidente representante de gestión del área protegida. Además
solicitaron la anulación de dicha aprobación hecha en el mes de diciembre y que se
respete el documento aprobado en el mes de Julio, en el que el único cambio que se
contempló fue cambiar la ZPE por una de Zona Silvestre.
Pese a la oposición de las comunidades beneficiarias en cuanto al contenido cambiado
respecto al tema de hidrocarburos y la zonificación de la RCA en el PM, la IANP ha
aprobado el PM contemplando los cambios mencionados arriba.
Con dicha aprobación la empresa petrolera ya ha iniciado con las actividades de la
Evaluación de Impacto Ambiental. Los resultados de este estudio son completamente
irresponsables y no responden a la realidad del área, más aun cuando las zonas más
vulnerables ecológica y culturalmente serían intervenidas por las líneas sísmicas cuyos
destrozos serían irreparables. Por eso las comunidades beneficiaras de la RCA han
tomado la posición de impedir el ingreso del lote petrolero y defender el área protegida
con sus vidas.
Así la RCA hoy se bate entre la vida y la muerte por la operación de un lote petrolero,
por lo que es urgente la intervención de la comunidad internacional de la conservación
para defender el derecho ganado de un pueblo para proteger su territorio ancestral y la
biodiversidad de esta parte de la Amazonia peruana.
Las autoridades de conservación en el Perú, al parecer han cerrado filas para defender
los Parques Nacionales y dejar al sector de hidrocarburos de hacer lo que quieran en las
otras áreas de conservación de uso directo como las reservas comunales, bajo el
argumento que tarde o temprano se va dar y no quieren usar sus últimas cartas para
reclamar por una reserva comunal. Por tanto, no solo es responsabilidad de una
economía devastadora de lo que vaya a pasar en esta área protegida, sino también de
quienes no hicieron nada para impedirlo pudiendo hacerlo. Con esa posición se estaría
aceptando que el partido por un manejo sano de la naturaleza y la conservación de la
biodiversidad la estemos perdiendo sin haber ingresado al terreno de juego. Esto deja
dudas de lo avanzado en los programas de conservación participativa y de lo que esto
significa. Estos hechos provocando la hipótesis que la conservación participativa esta
siendo manipulado para legitimizar la ejecución de intereses de los grupos sociales más
poderosos que no necesariamente están a favor de la conservación de la naturaleza, sino
contraria a ellos.

en defensa de Reserva Comunal Amarakaeri

2009-09-14T02:06:00.002+03:00

Comunidades nativas de Madre de Dios interponen denuncia de Acción de Amparo contra compañías Hunt Oil Company y Repsol Exploración Perú en defensa de Reserva Comunal Amarakaeri
Native Communities of Madre de Dios present a lawsuit for protection against Hunt Oil and Repsol in defense of the Amarakaeri Communal Reserve

http://fenamad-indigenas.blogspot.com/

Native Communities of Madre de Dios present a lawsuit for protection against Hunt Oil and Repsol in defense of the Amarakaeri Communal Reserve
Native communities of the Amazon region Madre de Dios in Southeastern Peru, represented by their organization FENAMAD (Native Federation of the Madre de Dios River and tributaries), have decided to take on legal actions for their protection against the hydrocarbon companies Hunt Oil Exploration & Production Company of Perú y Repsol Exploración Perú.

This step of caution responds to the obvious damage that will eventually be inflicted upon the native communities that live around the Amarakaeri Communal and that benefit from it through the Executant of the Administration Contract (ECA), and upon the local people who live along the Madre de Dios river, given that with every single activity of the companies mentioned above, the basic human right to “…enjoy a balanced environment that is appropriate for the development of life” would be violated.

This lawsuit, presented to the Mixed Court of Tambopata this Wednesday, September 9th, is based on the fact that Amarakaeri Communal Reserve is specially important, as it is the area from which the headwaters of six rivers spring (Madre de Dios river, Upper Alto Madre de Dios, Blanco river, Azul river, Inambari river and Colorado river) that are the only source of fresh water that more than ten thousand people, among natives and colonists, rely on.

“FENAMAD hopes that this legal action will paralyze any activity inside the Amarakaeri Communal Reserve, as otherwise the very existence of Madre de Dios` indigenous people would be put at risk”, expressed Jaime Corisepa, leader of FENAMAD.

The oil exploitation project would expose to great risks the water quality of those rivers. “The conservation and preservation of the river has been the main objective for creating the Amarakaeri Communal Reserve”, in 2002.

Hunt Oil Company and Repsol Exploration Peru are shareholders of the lot 76 leased by the State in 2006 in order to carry out oil exploration and exploitation activities in this part of Madre de Dios. This lot is superposed almost totally upon the Amarakaeri Communal Reserve, an ancient homeland to the indigenous Harakmbut, Yine and Machiguenga people, which was recognized officially after more than ten years of indigenous struggle.

Agreement 169 of the IWO

Another point of the lawsuit is that the government did not consult with the communities that would be affected by these legal dispositions, such as the legal decree 053-2006 of the Ministry of Energy and Mines, that approves the concession contract for hydrocarbon exploration and exploitation in lot 76, which will affect people`s lives directly, as it is superposed upon the Amarakaeri Communal Reserve.

This omission violates the Agreement No.169 of the International Work Organization, which Peru had signed, and which points out in its article 6 that governments should “consult with the interested peoples by using appropriate procedures and in particular through their representatives institutions, each time when legal or administrative measures are planned that might affect them directly”.

“The government`s politics has always been constant: the violation of the rights of the indigenous people. We have always been regarded second class citizens who have no right to have opinions, in spite of a law that stipulates this. This situation has generated great social conflicts. This is what we can see with timber, mining and hydrocarbon concessions that have been granted without the consent of the native communities”, declared Corisepa.

Las comunidades nativas de la región amazónica de Madre de Dios, al suroriente del Perú, a través de su organización representativa, la Federación Nativa del río Madre de Dios y Afluentes, FENAMAD, decidieron interponer una demanda legal de Acción de Amparo en contra de las compañías hidrocarburíferas Hunt Oil Exploration & Production Company of Perú y Repsol Exploración Perú.
La medida cautelar responde al eventual perjuicio que se ocasionaría en contra de las comunidades nativas que viven alrededor de la Reserva Comunal Amarakaeri y que son beneficiarias de ésta a través del Ejecutor del Contrato de Administración, ECA, y de la población rivereña del río Madre de Dios, toda vez que con las actividades de dichas compañías en el área natural protegida se afectaría el derecho fundamental humano “… a gozar de un ambiente equilibrado y adecuado al desarrollo de su vida”.
Esta demanda, presentada el miércoles 9 de setiembre ante el Juzgado Mixto de Tambopata, se sustenta en el hecho de que la Reserva Comunal Amarakaeri tiene especial importancia ya que es desde ese lugar de donde nacen las seis cuencas hidrográficas (Río Madre de Dios, río Alto Madre de Dios, río Blanco, río Azul, río Inambari y río Colorado) que son las únicas fuentes proveedoras de agua con las que cuentan más de diez mil personas, entre población nativa y colonos.
“La FENAMAD espera que con esta acción legal la empresa paralice todo tipo de actividades en el interior de la Reserva Comunal Amarakaeri, ya que si no pondría en peligro la existencia de los pueblos indígenas de Madre de Dios”, expresó Jaime Corisepa, dirigente de la FENAMAD.
El proyecto de explotación del petróleo pondría en grave riesgo la calidad de las aguas de estos ríos, “cuya conservación y preservación ha sido el principal objetivo de creación de la Reserva Comunal Amarakaeri”, en el año 2002.
Recordemos que la Hunt Oil Company y la Repsol Exploración Perú son cotitulares del lote 76 otorgado por el Estado en el año 2006 para realizar los trabajos de exploración y explotación de petróleo en esta parte de la región de Madre de Dios. Este lote se superpone casi en su totalidad sobre la Reserva Comunal Amarakaeri, un territorio ancestral de los pueblos indígenas Harakmbut, Yine y Machiguenga y cuyo reconocimiento oficial se logró después de más de diez años de lucha indígena.
Acuerdo 169 de la OIT
Otro punto de la demanda radica en que el Gobierno no consultó a las comunidades que serían afectadas con estas disposiciones legislativas, tales como la dación del decreto legislativo 053-2006 del Ministerio de Energía y Minas, en la cual se aprueba la cesión contractual del Contrato de Licencia para Exploración y Explotación de Hidrocarburos en el Lote 76, el mismo que afecta sus vidas directamente, ya que se superpone sobre el área protegida de la Reserva Comunal Amarakaeri.
Tal omisión viola el Acuerdo 169 de la Organización Internacional del Trabajo, el cual el Perú suscribe, y que a la letra en su Artículo 6 dice que los gobiernos deberán “consultar a los pueblos interesados, mediante procedimientos apropiados y en particular a través de sus instituciones representativas, cada vez que se prevean medidas legislativas o administrativas susceptibles de afectarles directamente”.
“La política del Gobierno ha sido siempre constante: la violación de los derechos de los pueblos indígenas. Siempre nos han visto como ciudadanos de tercera clase, que no tenemos derecho a opinar, a pesar que hay una ley que así lo dispone. Eso ha generado grandes conflictos sociales. Así lo podemos ver con las concesiones madereras, mineras y de hidrocarburos otorgadas sin el consentimiento de las comunidades nativas”, afirmó Corisepa.

AMO AMAZONIA

2009-08-28T18:00:00.002+03:00

AMO AMAZONIA
Festival Musical y Cultural
15 al 25 de Octubre, 2009

AMO AMAZONIA es un evento cultural sin fines de lucro creado para celebrar la riqueza natural y cultural de la amazonia, promoviendo el acercamiento de la identidad amazónica a los pobladores de la ciudad de Lima y contribuyendo a la valoración de nuestra amazonia y al reconocimiento de nuestra identidad no sólo como un país andino sino también como un país Amazónico.

El espacio amazónico embarga una infinidad de vida y recursos necesarios para la conservación del planeta, muchos de sus recursos y culturas son aún desconocidas para los ciudadanos Limeños. El Perú es uno de los países con mayor diversidad ecológica de la Tierra, posee unas 30,000 especies de fauna y flora. La Amazonia peruana tiene una Extensión territorial de 75 millones de hectáreas, siendo equivalente al 59% del territorio nacional del cual el 11.6% es considerada selva alta y el 88.4% como selva baja. En la Amazonia peruana habitan aproximadamente 300000 indígenas pertenecientes a 59 grupos étnicos y 15 familias lingüísticas distribuidos en unas 950 comunidades indígenas, los cuales tienen una riqueza cultural ancestral propia que debemos conocer y respetar.

Por esto el fin de AMO AMAZONIA que pretende contribuir a mostrar la diversidad de la amazonia acercando a través de eventos artísticos y académicos, el cariño y el amor por la amazonia.

____________________________________
¿Imaginas Lima invadida por la magia y belleza de la selva amazónica?

La selva es un sitio de diversidad sin igual, despierta la creatividad y nos envuelve en un mundo de posibilidades de cambio y transformación, capaces de afectar al mundo entero.

Sin embargo, si no aprendemos a amarla y escucharla, ¿Cómo podremos protegerla?

Entonces…. ¿cómo enamorarlos?

Dado las dificultades en llevar a todos a la selva para conocerla por sí mismos, proponemos traer la selva a Lima, empezando con una semana de celebraciones con diversas actividades culturales amazónicas.

AMO AMAZONIA es un festival ideado para reflejar la diversidad y las culturas, con el único objetivo de provocar el entendimiento y el respeto por la selva y su gente.

El festival presentará una gran variedad de actividades artísticas dando a conocer su magia y encanto. Así mismo, buscamos advertir y sensibilizar acerca de los problemas que enfrenta e incentivar el respeto y amor hacia ella.

Producido por una alianza de organizaciones sociales y ecológicas; AMO AMAZONIA es un festival sin ninguna afiliación política ni de lucro.

Como comité de coordinación estamos estableciendo los lugares claves dentro de la ciudad de Lima y cercanías para la realización de las diversas actividades como: conciertos, exposiciones de pintura y fotografía, conversatorios y presentaciones de muestras audiovisuales en: Parques, Galerías y Centros Culturales, durante la semana de AMO AMAZONIA (del 15 al 25 de octubre).

… el único límite es nuestra imaginación.

¿Quieres unirte al grupo AMO AMAZONÍA para siempre estar al tanto de las noticias y eventos de la semana?

Si quieres organizar un evento para Amo Amazonía, o apoyar de otra manera, escribanos a amoamazonia@gmail.com

http:///amoamazonia.org
Lima, Peru

дневник

2009-08-17T00:30:00.009+03:00

Един ден в джунглата – единствения записан ден от дневника ми
статията е със запазени права на списание 1

2006, Перу, район- Мадре де Диос, град – Пуерто Малдонадо
Още преди да замина за Перу, обстоятелствата и знаците ми показваха, че трябва да се заредя с много търпение и че нашето изключително забързано ежедневие и начин на мислене няма да са ми от полза. Бързах да стигна от Италия за Перу, а ето че изпуснах самолета и се наложи да чакам още цели пет дни в Мадрид. Сякаш нямаше нищо по-бавно от Мадрид, който тичаше със страшна скорост.
Успях да изчакам. Най-накрая пристигнах в Лима и от там директно се качих на самолета за Пуерто Малдонадо, 30 000 град в средата на дивата джунгла. Петък тринайсти, изобщо няма значение за мен. Важното е да не повярваш на лошото, а да придобиеш добра визия и да се справиш. На това те учи Амазония.
Като че ли силите в мен се сливат с природата и започвам да вървя в крачка с всичко, което ми е на сърцето. Това е първата мисъл, която се появява у мен в стаята ми след месец в Пуерто Малдонадо. Тук не е място, на което човек може да размишлява. Тропическата гора е толкова влажна и топла, че мозъка ти се разтопява още от първата секунда. През по-голямата част от времето си във вихрушка от изживявания. Всички казват – джунглата обича да си играе с човека, тя го учи и често го бие с тояга. Осъзнавам, че Амазония ме обича. Независимо силните изживявания, които разчупват на частички цивилизованите ми навици и ментални матрици, аз влезнах незабавно в дива битка с безвремието и трябваше още по-незабавно да се слея с един балансиран с природата начин на живот. Безвремие – никой не бърза, всичко е относително, спокойствие, спокойствие и само спокойствие.
Стъпвам в джунглата, все още не знам, че ще остана тук цели две години. В интерес на истината все още не знам дори защо съм тук. Щастлива съм, топло е, потя се като в сауна, няма измъкване. Но джунглата не те пита, тя е по-силна от теб и те води, има си специално отношение към всеки човек. Никаква техника, никакви западни матрици и установени норми не са от полза на това място. Не е трудно човек да се откаже от наложените му западни възгледни. Оказва се, че колкото и да съм алтернативна, съм доста задръстена с бетонирани цивилизовани глупости и представи за живота. Но сърцето ми чувства друго и именно затова съм тук, за да следвам сърцето си, за да стана това, за което съм мечтала, защото зачитам факта, че съм човек с правото на избор, а не човек с наложени социални норми и поведение.
входа за Сабалую

29/7/2007 Сабалую Събуждам се в 6.30. Намирам се в Сабалую, комуна от 180 човека по реката “rio las piedras”. В нея живеят 4 представители на племето Иняпари – единствените оцелели, всъщност. Отлични ловци и познавачи на лечебни билки, иняпари били избити по време на бума на търсенето на каучук в този район в началото на миналия век. Реката „лас пиедрас” се казвала „Такуатиману” на езика на това племе. Другите хора от Сабалую са от Андите. Те са наследници на великите инки, които обитавали езерото Титикака и столицата им Куско, считана за пъпа на света. Инките говорели езика кечуа. През целия 20век хора от Андите пристигали в джунглата, пренесени като роби или работници.
Всички отдавна са будни. Марибел готви. Аз спя на палатка до нейната къща. Тя е на 23, има син на 9 години. Родена е в Андите в малко селце, била е сирак и на 13 година бива изнасилвана. Ражда се Хесус. Марибел е имала изключително трудно детство, живяла е на улицата. По-късно среща Хосе, влюбват се и напускат планината. Двамата заминават за Мадре де Диос, за джунглата, за да търсят по-добър живот и да оставят миналото настрана. С тях е и Хесус, на български името означава Христос. В този район на тропическите гори 70% от хората са от Андите. Много хора пристигат в последните години, защото има пове че работа – злато, дърва, петрол, животни за ловуване, растения, вода. Мари и Хосе се настаняват именно в Сабалую. Цялата общност се изхранва като събират бразилски орехи.
Марибел и синът й Хесус

Марибел готви месо с банани и ориз. Искам да и’ помогна, но тя казва, че зеленият банан изпуска слуз, която е като лепило и ако ми изцапа дрехите, не се пере. Знам това и наистина лекето от предишния път си седи и до ден днешен. Тогава решавам да отида да налея вода от реката.
Закусваме обилно с тази манджа и в 8 като по часовник идва Федерико, за да разведе Сабрина, италианка, която съм довела като турист в общността Сабалую. Уредила съм на Сабрина още преди седмица Федерико и жена му Мария да са и’ водачи в джунглата. Той е много разговорлив, все пак това му е работата, не спира да говори по цял ден. Отиваме в неговата къща. Истинска атракция, може би най-голямата туристическа находка: Мария е една от последните четирима останали от племето иняпари. В този момент тя разфасова 2 диви прасета, които гръмнала през нощта. Тя определено е тази, която носи храната в къщата. Федерико се грижи за връзки с обществеността. Той е от Андите. В момента е президент на общността Сабалую, защото наистина му се отдава комуникацията. Да кажем ако Мария има проблем с полицията, то тогава Федерико отива наляво надясно и оправя положението. Веднъж Мария казала на една жена да внимава с кучетата си, които нападали Мария. Била с пушката и явно жената се уплашила, затова я обадила в полицията, че има нелегално оръжие. В джунглата всички имат, хората се разхождат с еднометрови мачете или с пушки. Това все пак е техния инструмент за прехрана. Федерико разрешил проблема.
В къщата на Мария сме. Всичко е в кръв, а тя реже кожата на дивото прасе, после старателно реже тялото на 4, след това всичко на малки парченца с точно определен разрез на точното място. Аз веднага искам да и помогна, а Федерико казва, че съм за женене и че съм куражлийка. В джунглата жената я търсят да е безстрашна и силна. 8 години бях вегетарианка, но откакто живея в Амазония, изпитвам див глад за месо. Послушах организма си. Свинчето мирише ужасно и първоначално от допира на месото и кръвта ми се повдига, но стискам зъби и режа кожата, ребрата, плешките и лека полека усещането за повръщане отминава. Усещам как Мария добива респект към мен.

През цялото време Сабрина задава безумни въпроси спрямо всичко, дори и спрямо най-очевидното, на които всички се смеят като луди. Тя е в джунглата от месец и е много любопитна. Това определено радва местните хора, защото те също задават смешни въпроси от рода на „колко дни пеш е от Италия до Перу или с кола”. Затова се смееме много. С удоволствие разговорът продължава и вече всички сме приятели от както света съществува.
Тръгваме на разходка. Крайно време беше. Тук времето не съществува, но все пак в 8 трябваше да тръгнем на туристически тур, а останахме цял час да режем дивото прасе уангана. Казват че това прасе са мъртвите. Ясно ми е как съм рязала баба си, нали съм от джунглата... Историята е следната: веднъж един човек се загубил в гората и шаманът отишъл да го търси. Натъкнал се на една дупка под едно огромно дърво. Шаманът с магическа сила влиза невидим в дупката. Там попада в един паралелен свят, където всички са уангана(диво прасе). Те се къпят в успоредни на нашия свят реки, живеят в къщи като нашите и всичко е като при нас, само че това са уангана и техният свят е паралелен на нашия. Тези уангана са мъртвите, които след живота си на земята като хора се превръщат в диви прасета. Затова и човекът, който шаманът търсил, вече се бил трансформирал и живеел друг живот. Това е част от амазонската митология.
Мястото, където отиваме е на 2 часа път. В началото на туристическата ни разходка, уредена от мен за Сабрина, аз вървя напред с Мария, а италианката и Федерико отзад. Мария хич не говори, питам я дали прави сок от агуахе. Това е плода от една палма със същото име. Агуахина е сокът от палмата агуахе, чиито плодове са червени, а отвън имат люспи във формата на змийска кожа. На въпроса дали приготвя „агуахина”, нейният отговор е просто „ агуа де вахина”, което буквално преведено означава „вода от вагина”. Агуахина е полезен сок. Казват, че помага за добро женско здраве. Смея се на римата, а Мария два пъти повече, защото съм я разбрала. Харесва ме. Аз я обожавам. Тя върви с бодра крачка и пушка на рамо. В чантичката и’ има листа от кока, които и’ подарих, тя ги дъвче, когато ходи на лов в гората. Сега също дъвче. По средата на пътя минаваме през една малка рекичка и Мария казва, че остава там да лови риба с голи ръце. Няма начин, всеки в този живот прави каквото си иска, дори и да сме се разбрали тя да е туристически водач. Чудя се дали и аз имам бързината да хвана малките рибки с голи ръце. Оставяме Мария и продължаваме още час навътре в джунглата.
Стигаме аз, Сабрина и Федерико до къщата на 70 годишен дядка от Андийски произход. Сам е, сам живее. Има много гора с бразилски орехи и работата му е да ги събира. Тези ядка падат по естествен път, след това има още много работа – сушене, белене и продажба.
Дон Федерико ми казва, че иска да остави една от нас там, защото човекът бил самотен. Решаваме да остане тази, която сама реши. Когато двамата се виждат, започват да си говорят на кечуа, защото и двамата са от Аякучо, град, близо до Куско. Аз казвам няколко поздрава на кечуа и те радостно се подхилкват, че някоя гринга знае езика им. Обелвам няколко бразилски ореха и Федерико се шегува, че ще трябва да остана с дядката – избрана съм. Уговорката беше да остане тази от нас двете, която сама реши. И без това го разконспирирах, че ако някоя от нас остане, ще получи цял милион от дядката. Веднага искам част от парите. Смееме се като луди.
Сабрина се учи да разцепва кокосов орех с мачете. Това е трудна работа, защото ръката ти трябва да е точна, бърза и силна. Аз почти никога не успявам с един удар да разцепя кокос. Отиваме да берем портокали. Аз съм маймуна. Била съм в миналия живот. Започнах да се катеря с бърз скок върху дървото. Федерико обаче ми казва веднага да слезна, защото имало поверие, че ако жена се качи да бере портокали от дърво, то дръвчето на другата година няма да даде плод. Мисля да запомня това и на следващата година да проверя дали е вярно. Дядката е по-суеверен. Федерико казва, че това поверие важи само ако жената е неразположена. Сигурно е успокоил себе си. Извинявам се. Замълчавам и се споглеждам със Сабрина. И двете мълчим, и тя знае, че другата година дървото окончателно ще е пресъхнало.Става ми мъчно за дървото. Портокаловото дърво има бодли.
къщата на Федерико
Следобед се връщаме в Сабалую. Прибирам се със Сабрина там, където сме поставили палатката, до къщата на Марибел, която в този момент отива да пере дрехи на малката рекичка. Тя е изключителна жена, сърцето й е добро, не се занимава с клюки и интриги, работлива е. Тук хората са много чувствителни и усещат всичко, което е в теб, затова често ти се смеят, но е очевидно, че го правят с любов. В джунглата трябва да си силен, няма начин да се отдадеш на депресия...самоиронията е първа крачка към доброто здраве.
къщата на Марибел
Аз отивам да измия мръсните съдове в голямата и извита като змия река – рио лас педрас. Когато се връщам пак в къщата, там е само сина на Марибел – Хесус. Докато е при мен, му давам да чете от едно списание, което разказва за района Мадре де Диос. Моля го да ми разкаже това, което е прочел, но той не помни вече. Когато му подсказвам, се сеща. Срещаме думата символ и аз му обяснявам какво означава. Питам го кои са символите на джунглата. Казва – животните, реката... Питам го коя е столицата на Перу. Хесус обаче няма идея какво е това град, държава, континент, камо ли пък столица. Чертая му псевдокарта на света и му показвам къде е Перу и къде България. Цяла вечер ме кара да му повтарям на кой континент се намираме.
хесус и сестра му ади

запазени права на списание 1

expo amazonia peru

2009-08-03T13:51:00.001+03:00

Our lands are up for sale, Protests in Peru

2009-06-22T23:39:00.002+03:00

Protests in Peru: 'Our lands are up for sale'
By Stefana Petrova
http://www.guardianweekly.co.uk/?page=editorial&id=1112&catID=9
Thursday June 11th 2009

In Peru, dozens of people have died following clashes between security forces and indigenous tribes protesting against oil and mining projects in the Amazon jungle. Since April, 64 tribal groups have halted development projects by blocking roads, waterways and oil pipelines across the Amazon, and the government has ordered the arrest of indigenous leader Alberto Pizango on a charge of sedition. Antonio Iviche Quique, a longtime indigenous rights leader and president of the Native Federation of Madre De Dios, describes why his people are fighting global corporations and the government of Peru to protect their land

Thursday June 11th 2009

Lead article photo

Native Peruvians protestors receive information in Bagua province, before being transported back to their villages. Photograph: Enrique Castro-Mendivil/Reuters

My name is Antonio Iviche Quique and I’m 39 years old. I come from the Harakmbut people; my mother’s tongue is Harakmbut, I speak it, and my children also speak Harakmbut and a bit of the Ese’eja language, which is also native to these lands.

When I was a boy in the early seventies, our rivers were crystal clear. We went fishing a lot, the catch was good, and there was no scarcity in those times. We weren’t suffering.

The change that has come to our lands and what I have witnessed in my lifetime is devastating. The invasion that begun with the arrival of the colonizers to our native territories continues today by the modern national laws of Peru. The government has tailored a new legislation to accommodate free trade agreements with the US and Europe – and to allow even easier access to mining and drilling for oil on our lands. You know the result: the erosion of our forests and the loss of animal life. Our lands are now up for sale.

The transition into this industrialised society has been hard and it was even harder for my parents. I am the first generation of my people that has learned to speak Spanish and to be involved with the outside world. Before I was born, my parents lived in the jungle like other groups, with no contact with the outside. Their people were discovered by a Dominican mission and they were practically enslaved by the Dominican priests. My parents worked in the missions for many years, and in return they received rice, sugar, and whatever they needed for mere survival. But when I was three months old, my parents escaped and settled down in the community of San José de Karene, here in the Madre de Dios region where I continue to live.

I remember the great change I had to go through when I was taken away from my family and everything familiar and sent to school in one of the missions, so I could receive an education. I was introduced to the Catholic education system before I knew what education and studies meant.

I began contributing to the Native Federation of Madre De Dios when I was an adolescent, working to reclaim our people's rights and our lands and to protect them. Foreign companies have consistently been attempting to enter our lands, and our way of life is not understood, let alone respected. Our vision has always been – and still is – quite different from that of the gringos, the “blue-eyed."

There are white men who feel like us, those who care about the environment and human rights. But the majority of them only care about the so-called progress and about economic gain.

Ours is a vision that represents the forest. We respect the Mother of the forest, the Mother of the rivers, the Mother through whose wisdom we receive knowledge about healing. Our medicine comes from the forests. In other words, the forests contain knowledge about our wellbeing. Through that knowledge, our people have survived for thousands of years. This might be difficult to see with mercantile eyes, but for us the land is the fountain of life and survival.

The strikes and the social chaos that have erupted all over the Peruvian Amazon are in response to the government’s initiative to pass a new set of laws that would allow the opening up of our lands without consultation or warning, or making these decisions public.

When we analysed these laws we realised that our national forest heritage was going to disappear, that it would be categorised differently. The authorities declared that it was in the national interest to bring big investments and industrial companies to the Amazon.

According to these set of laws, all lands that are on the banks of rivers – many of our lands – would become property of the state and used for agriculture. The government believes we have too much land to ourselves, much more, they say, than what we need for survival. Even our waterways would be made available to foreign companies, according to the new laws.

But during the many weeks of uprisings, we have gained more confidence and shown that we will not give up defending our lands. Thousands of us have come out and are seizing roads, bridges, and highways, paralysing access of companies to indigenous lands, in an attempt to be heard by the government.

Although we are peaceful, the government has announced a state of emergency and proclaimed that we are in disobedience, so we can be incarcerated for protesting.

What the Peruvian indigenous people are saying now is loud and clear. I heard it myself when I was visiting different pueblos, and speaking to my indigenous brothers and sisters. They say, do not look down on us anymore. Don’t feel sorry for us.

We are now determined to reclaim our rights. And what if we have to give our lives? They have already been killing us with deforestation and contamination. We have already been dying from fishing and sustaining ourselves from rivers poisoned with cadmium. We are not afraid to sacrifice our lives. We will die to defend our lands. We want no more suffering, simply to live in peace.

If our voices were heard and our dreams came true, the safety and the wholeness of our lands and communities would be guaranteed, once and for all. Our indigenous pueblos would be granted the right to exist and no government would ever try to change that.

But this will only happen if the world takes notice and understands that the Amazon lands, the gardens of existence, are under occupation. The Amazon is an occupied land.

We feel responsibility for having permitted our forests to be contaminated and our lands to be invaded. We also feel that it is our duty to pass these lands to our children the way they were passed down to us from our grandparents and ancestors. We want our children and grandchildren to be able to sustain themselves through the forests like we have for thousands of years.

• Antonio Iviche Quique was speaking to writer and journalist Stefana Serafina

cuentos de la selva

2009-06-21T22:59:00.003+03:00

EL ESPIRITU QUE PROTEGE A LOS ARBOLES

Autora: MAYLI ROSALINDA LOPEZ, 9 años, Peru, Puerto Maldonado

Había una vez un espíritu que cuidaba a los árboles. Vino un hombre en el bosque y quería cortar a los árboles. El espíritu convirtió su moto sierra en una paloma y el caballero se fue corriendo y nunca más volvió y los árboles se sintieron felices.

EL SILENCIO DEL GUARDIAN

Autor: HENRY GUEVARA MOZOMBITE, 13 años, Peru, Puerto Maldonado

En la selva había un animal salvaje, más conocido como el puma, cuando los animales de la selva tenían problemas, él los solucionaba.
La selva donde estos animales vivían era muy hermosa, calurosa y con bellos paisajes, pero desde que llegó el hombre fue destruyéndose poco a poco. Inmediatamente los animales fueron a buscar al puma, cuando él llegó miró que el paisaje que él dejó verde y hermoso, estaba comenzando a ser destruido, árboles caídos y quemados. En ese instante vieron al hombre cortando un árbol, al caer el árbol aplastó a una serpiente, un oso que vio esa maldad se enojó, entonces llamó a su amigo el zorro y juntos hicieron correr a los depredadores del bosque.
Entonces los hombres recapacitaron y decidieron que cada árbol que cortaran sembrarían uno más y así el bosque volverá a ser lindo otra vez. Desde ese momento se declaró en toda la selva que el puma sería el guardián de la selva.
Así todos los animales de la selva fueron felices otra vez con su selva verde y hermosa, pasaron los años y el puma murió de viejito y el bosque aún seguía hermoso y cuidado por los hombres.

Тишината на пазителя
Автор: Хенри Гевара Мозамбите, 13 години, ПЕРУ, Пуерто Малдонадо

В джунглата живеело едно диво животно, което всички ние познаваме като пума. Когато другите животни от тропическата гора имали някакви проблеми, тя ги разрешавала.
Гората, в която живеели дивите животни била много красива, топла, с прекрасни пейзажи, но откакто дошъл човекът, джунглата постепенно започнала да се променя и полека-лека да загива.Затова всички животни решили, че е крайно време да се обърнат към пумата за помощ. Когато тя пристигнала, видяла, че чудесните зелени пейзажи, които била оставила преди, сега се превърнали в грозна гледка: отрязани дървета, опожарени земи, замърсени води и убити животни. В мига, в който пумата гледала тези рани в сърцето на джунглата, един мъж отсичал поредното дърво. Дървото паднало и смазало една змия. Видял тази злина мравоядa и разярен извикал на помощ своя приятел папагала. Те, заедно с пумата, хукнали след грабителите и рушителите на гората и ги прогонили от джунглата.
Стреснали се хората и обмислили добре какво да правят, за да спасят гората. Те решили, че за всяко дърво, което отсекат, ще засаждат едно дърво повече и по този начин след време тропическата гора отново ще бъде красива.
Така в цялата гора се прочуло, че пумата е пазителка на джунглата.
След време всички животни от гората се почувствали щастливи със своята гъсто зелена и прекрасна джунгла. Годините минавали и пумата умряла на преклонна възраст сред своите приятели, но гората продължавала да бъде все така красива под грижите на хората, които се научили да пазят своята джунгла.

ПАЗИТЕЛЯТ НА ГОРАТА

Майли Розалинда Лопес, 9 год.

Имало едно време един дух, които пазел дърветата на джунглата. Дошъл един човек в гората и искал да отсече дърветата. Духът, пазител на гората, превърнал неговата моторезачка в птица и тогава човекът се уплашил, избягал надалеч и никога повече не се върнал. Тогава всички дървета се почувствували щастливи.

http://www.avaaz.org/en/peru_stop_violence

2009-06-10T20:51:00.001+03:00

SIGN THE PETITION
The World in Action Dear friends,
Peru's government is clashing violently with indigenous groups protesting the rapid devastation of the Amazon rainforest by mining, oil and logging companies. The forest is a global treasure - let's stand with the protesters and sign the petition to President Garcia to stop the violence and save the Amazon:

The Peruvian government has pushed through legislation that could allow extractive and large-scale farming companies to rapidly destroy their Amazon rainforest.

Indigenous peoples have peacefully protested for two months demanding their lawful say in decrees that will contribute to the devastation of the Amazon's ecology and peoples, and be disastrous for the global climate. But last weekend President Garcia responded: sending in special forces to suppress protests in violent clashes, and labelling the protesters as terrorists.

These indigenous groups are on the frontline of the struggle to protect our earth -- Let's stand with them and call on President Alan Garcia (who is widely known to be sensitive to his international reputation) to immediately stop the violence and open up dialogue. Click below to sign the urgent global petition and a prominent and well-respected Latin-American politician will deliver it to the government on our behalf.

http://www.avaaz.org/en/peru_stop_violence

More than 70 per cent of the Peruvian Amazon is now up for grabs. Giant oil and gas companies, like the Anglo-French Perenco and the North Americans ConocoPhillips and Talisman Energy, have already pledged multi-billionaire investments in the region. These extractive industries have a very poor record of bringing benefits to local people and preserving the environment in developing countries - which is why indigenous groups are asking for internationally-recognized rights to consultation on the new laws.

For decades the world and indigenous peoples have watched as extractive industries devastated the rainforest that is home to some and a vital treasure to us all (some climate scientists call the Amazon the "lungs of the planet" - breathing in the carbon emissions that cause global warming and producing oxygen).

The protests in Peru are the biggest yet and the most desperate, we can't afford to let them fail. Sign the petition, and encourage your friends and family to join us, so we can help bring justice to the indigenous peoples of Peru and prevent further acts of violence from all parties.

http://www.avaaz.org/en/peru_stop_violence

porque luchan los indigenas a letter from rember yahuarcani

2009-06-10T16:00:00.007+03:00

Porque luchan los indigenas en Peru
msg de Rember Yahuarcani

Si no tienen Tiempo para la concentración de hoy en estos dos Lugares, les pido que aparten solo 26 minutos y 11 segundos de su valioso tiempo para ver este documental llamado "Una Muerte en Sión", que compartió conmigo Kike Basurto.

http://vimeo.com/2054641

Ningún descediente de las Naciones Amazónicas quiere, desea o debe vivir así, pero todos terminaremos sobreviviendo de esa forma....."ESA ES LA FORMA DE DESARROLLO QUE CONOCEMOS"...Por eso Luchamos, por eso reclamamos, por eso protestamos; porque nos estamos Muriendo, porque nos están aniquilando; no solo se mata con un fusil.....Tambien con el "DESARROLLO".

Sólo deseamos heredar a las nuevas generaciones nuestros bosques, nuestra agua, nuestras tierras.....

CUANTOS MÁS TENEMOS QUE MORIR...??????...25, 50 ..200..1000.QUIZÁ MAS QUE ESE NUMERO.................

Veanlo....

Desde Acá Un abrazo

Rember Yahuarcani López

What are protesting for the Indigenous peoples in Peru ?
a letter from Rembe yahuarcani

Why do people fight in Peru

I ask you to take time off to see only 26 minutes and 11 seconds of your valuable time to watch this documentary called "A Death in Zion," which Kike Basurto shared with me.

http://vimeo.com/2054641

No descendant of Amazon Nations wants, or should want to live like this, but we all end up surviving that way ....." THAT IS THE WAY OF DEVELOPMENT WE KNOW "... that is why we protest- because we are dying, because we are killd not only with a gun ..... Also with the "development".

I Just want the younger generation to inherit our forests, our water, our land .....

How many of us have to die ...??????... 25, 50, 200 .. 1000. Maybe more .................

See it ....

A hug from here
Rember Yahuarcani

Genocide in the peruvian Amazon continues

2009-06-08T09:37:00.003+03:00

The story has got worse over the last few days as the actual scale and manner in which the events unfolded is being revealed. The Peruvian Army MASACRED the indigenous people, firing live ammunition from helicopters at the protesters, used snippers to kill others in the city and later collected bodies, in order to hide evidence of what had happened or the manners in which they were killed. The army did not allow friends and relatives to collect the remains of their loved ones, instead loaded bodies into black bags and helicopters to be burned in the army barracks or dumped into the neighbouring Marañon river. The clashes continued with the indigenous people fleeing into the hills to escape the open gun fire.

In Peru there is no information about what happened on National TV (heavily controlled) and we only hear the official government version which still talks of only 3 indigenous dead and enphasises the 23 police deaths. We have confirmed 40 deaths of indigenous people but the list of the disappeared is long and relatives fear for their safety, not knowing if they where killed or have been taken away by the army. There are 72 people detained, and it is not certain of how many of these are indigenous. The area is under military control after being declared in a state of emergency. Access to the area has been restricted with a what is called "toque de queda" meaning that movement is restricted for all the population of the two amazon regions affected. They are not allowed to leave their houses between 3pm and 6am, and the zone is patrolled by armed forces. Free press information is not available. All the press is controlled by the political party and under
orders from the government. The indigenous groups have been labelled by press as "ignorant", "primitive", "savage" and now ultimately terrorists. This is particularly worrying considering Peru s very difficult past history of terrorism in the 1980s. Coincidentally this was a period when Alan Garcia was president also. Thus they are justifying the brutal way in which they massacred the protesters because "they are terrorists who where trying to destablise the democracy in Peru". Also they are claiming that the indigenous people opened fire first - in order to clean their hands a little. Although very difficult if you consider the evidence.

Below is more information which exists on the web, and some pretty shocking photos of what really happened and is still happening - they started an armed war on the indigenous people.

http://catapa.be/en/north-peru-killings
http://peruanista.blogspot.com/2009/06/hoy-he-muerto-en-bagua-fotos-y-videos.html

The strike is set to continue and many of the regions remain blocked. Worrying as we now know the manner in which the protesters will be silenced and all in the name of "progress", "democracy" and "development".

On the National day to celebrate the Environment - 6 June, a day after Peru masacred their indigenous people for defending their rainforests, they broadcasted on a national TV channel, a show in one of the plazas in Lima with people dressed in indigenous clothes, dancing traditional amazonian dances.

http://www.servindi.org/actualidad/12556 - civil society demands stop to the violnce.
http://www.amazonwatch.org/peru-protests.php
http://www.indymedia.ie/article/92604
http://news.bbc.co.uk/2/hi/americas/8054043.stm
http://www.nytimes.com/2009/06/07/world/americas/07peru.html?scp=3&sq=peru%20protests%20indigenous&st=cse
http://www.nytimes.com/2009/06/06/world/americas/06peru.html?_r=1&scp=1&sq=peru%20protests%20indigenous&st=cse

watch this movie about the consequences of petrol operations in the rainforest of Peru
http://vimeo.com/2054641

genocide in the peruvian Amazon

2009-06-07T20:29:00.006+03:00

Genocide in the Peruvian Amazon – 5 June 2009

In the end the Peruvian government had to kill the indigenous people rather than succumb to their demands to be consulted and respected with regard to economic activities on their lands. As dictated by international laws which Peru has signed (International Work Group Agreement 169).

It is with sadness that I report that finally after more than 50 days of peaceful demonstrations on the part of the indigenous groups in the whole of the peruvian amazon, and after many meetings with government officials that never came to any kind of agreement, the economic interests in the region were more important and so the government felt it necessary to openly assassinate the groups who were blocking a main road into the oil rich regions in the northern districts of Peru. The attack took place in Bagua, region Amazonas. So far reports are of at least 22 indigenous people dead. Another more than 120 (and rising) are reported injured many with gunshot wounds (including women and children) after the police indiscriminately opened fire. The situation is critical due to lack of infrastructure in the hospitals in the area to cope with the amount of wounded. One of the hospitals in
the area has closed its doors to new patients. In all 7 police are reported dead with another 5 injured, during acts of self defense on the part of the indigenous people. Another 24 military police are reportedly being kept hostage on an oil base in the region. Reports are so far confusing with some claiming that the problem started when the police opened fire from a helicopter (having set up a military base in nearby Jaen days earlier), while others claim that the indigenous people were asleep alongside the main road into the region in question, when police attacked them in the early hours of this morning. Either way this was a calculated attack on the part of the government to secure the free flow of petrol and protect the economic investments in the region. The region is host to oil operations, including the oil bases of the French company Perenco, with work heavily affected by the demonstrations. It is worth mentioning that the majority of the
indigenous tribes involved in this strike have oil fields on their lands and official reports from the region report high levels of cadmium and lead in their blood and an alarming amount of skin ailments, as a direct result of these activities. Some of the communities are unable to fish in the rivers due to the levels of pollution present. Alarming when you think that they depend on the rivers as a source of life, not only to provide water to drink, cook, bath, but also for food. These communities despite hosting the oil operations on their lands remain some of the poorest in the country, often lacking basic medical attention. Not surprising that one prominent indigenous leader, Antonio Iviche from the native federation FENAMAD, reported that these groups in the north of Peru manifested days earlier that "they have already killed us with these activities and now we want to make sure that it doesn’t continue, if we have to die to defend our land we
will".

So far the Peruvian government has refused to come to an agreement with the indigenous leaders and yesterday failed to debate the derogation of the law in the Congress, commonly known as the "ley de la selva" (law of the forest) or legislative decree 1090, as previously planned days earlier. This was taken by the indigenous groups as an outright ignorance of their rights and the claims which they had made regarding the unconstitutionality of the laws proposed by the government which aim at pleasing transnational and international companies, and which they feel would result in the division and disappearance of their lands and in end a large part of the Peruvian Amazon. Opening it up to more oil explorations (already about 70% of the amazon in Peru, with 104 petrol lotes, has been given over to oil and gas exploration, including lotes on top of native lands), plantations of biofuels and large scale deforestation. The government is consequently now trying
to divide and debilitate the indigenous movement with a slander campaign against their leader Alberto Pizango (president of AIDESEP), and are calling for his immediate arrest. Thus hoping to end the conflict. The problem is that they are mistaken in thinking that he alone is managing the whole strike and fail to see the deep seated interests of ALL the indigenous groups of Peru. The premeditated attack of these peoples is aimed at belittling the just demands of the indigenous groups during the strike and will be used to justify the next bout of attacks which are surely being planned as the regions, have now been declared in a “state of emergency”, meaning that the military, (more than 600 special forces officers present) will be able to undertake whatever measures deemed necessary to ensure the peace. Unfortunately in Peru this often is used to justify violence on the part of the special military forces, and is always “in the interests of the
nation”. The indigenous groups are calling for a nationwide strike to start on the 11th of June, maintaining their position against the abuse of their human rights and in defense of their land. During the last two months (the strike started on the 13 April 2009), various regions have taken a stand with the indigenous Amazonian groups, demonstrating in regions throughout not only the jungle but also in the highland regions of Cusco and Puno, on many occasions closing the tourist rail service to Machupiccu. The indigenous population in Peru calls for solidarity in their just claims for respect of their lives and those of their children.

letter from a friend

KENE, national patrimony of Peru

2009-05-21T12:48:00.008+03:00

Kené: Diseño del pueblo Shipibo – Konibo
Patrimonio Cultural de la Nación....

"ръкоделията кене бяха обявени за културно наследство на Перу" Кене са преплетените светлинни енергии на анакондата и на дъгата, пътищата, които свързват в едно водата със слънцето, естетиката с медицината, мъжкото с женското, познатото с непознатото....за повече информация на БГ, прочети "РЪКОДЕЛИЯ ШИПИБО КЕНЕ"

when.....................22 MAY 2009 .....hora 12:00 - 15:00

where...................MUSEO DE LA NACION, Sala Paracas, AV Javier Prado, San Borja

Lima, Peru

Presentación de un libro de Luisa Belaunde y el INC. Es el broche de oro de un logro para la cultura Shipiba. El Kene,,, famoso diseño shipibo hace unos meses ha sido nombrado patrimonio de la Nación.....y pronto de la humanidad.

Una de las mayores satisfacciones de la experiencia del Colectivo Barin Bababo es haber logrado, gracias a la colaboración de la antropóloga Luisa Belaúnde -quien redactó el expediente técnico amparando nuestra solicitud-, que el Instituto Nacional de Cultura (INC) declare al Kené (diseño) Shipibo – Konibo como Patrimonio Cultural de la Nación.

A continuación reproducimos el artículo “La Belleza” en el que Luisa nos hace un resumen del significado del Kené. Más abajo podrán ver la copia de la resolución del INC (RDN No. 540/INC – 16, abril, 2008). La versión completa del expediente redactado por Luisa está en proceso de revisión y será incluido en esta sección del blog, una vez que haya sido publicado y hecho el depósito legal correspondiente, en el mes de agosto.
LA BELLEZA
por Luisa Belaunde, antropóloga amazónica

Según el pensamiento shipibo-konibo, la belleza se nota a flor de piel. Alguien, o algo, es bello cuando tiene kené, es decir, cuando lleva el cuerpo cubierto de diseños, una filigrana de grafismos geométricos en la que trazos curvos y rectos se unen para formar redes de luz que envuelven la piel con una nueva piel hecha de circuitos de energía colorida.

El arte de trazar kené le pertenece tradicionalmente a las mujeres, quienes, según la cosmología, aprendieron a hacer diseños copiándolos del cuerpo de una mujer Inka, proveniente del eterno mundo de fuego del sol que atravesó el río que separa los inmortales de los mortales. Ella llevaba sobre la piel los diseños de la anaconda, el poderoso dueño cósmico de los ríos y el arco-iris, el camino que une el agua al sol. Según el pensamiento shipibo-konibo, todos los diseños de todo lo existente se originan en las manchas de la piel de la anaconda primordial; y por esta razón, para poder ver y hacer diseños es necesario consumir las plantas que manifiestan el poder de la anaconda, especialmente, piripiri y ayahuasca.

Desde niñas las mujeres son tratadas con piripiri, una planta Cyparacea que es utilizada para agudizar la visión y hacer ver diseños en la mente, para después plasmarlos con precisión sobre la piel, las telas, las cerámicas y la madera. Las mujeres pintan, usando astillas de madera y tintes naturales. También bordan, tejen y hacen adornos de mostacillas.

Todos nosotros las hemos visto en alguna feria de artesanía del país vendiendo sus productos, pero poco nos imaginamos la complejidad de su pensamiento artístico y la destreza necesaria para producir diseños. Las mujeres no necesitan de bosquejos. Directamente hacen visible sobre un soporte material los diseños que ven en sus mentes, y de esta manera embellecen el entorno humano transformándolo a imagen del mundo de los Inka. Sin las mujeres para hacer kené, los hombres no tendrían ningún adorno material y nuestro mundo no luciría parecido al de los dioses.

Pero los hombres también ven diseños en sus mentes, aunque tradicionalmente no cultiven la habilidad de materializarlos. Las visiones de kené les permiten ejercer el chamanismo, que suele ser una especialidad masculina. Durante las sesiones de toma de ayahuasca, los participantes logran percibir la redes de filigrana de luz colorida que afloran de todo lo existente, indicando el estado de su salud, tanto física como emocional y espiritual. Por medio del canto, el chamán se comunica con la energía de la anaconda primordial y los otros espíritus dueños de las plantas, y su voz va trazando diseños inmateriales que envuelven al enfermo con la energía de las plantas y lo curan. Cantar es trazar diseños inmateriales de curación, claros y perfumados.

En el kené se unen la estética y la medicina, lo material y lo inmaterial, lo femenino y lo masculino. Las habilidades de ver y hacer kené reposan sobre la mimetisación del ser humano con la energía de las plantas que, a su vez, manifiestan los poderes generativos de la anaconda primordial. Todas las formas visuales, olfativas, sonoras y táctiles de los diseños shipibo-konibo son una celebración de la belleza de la anaconda que los Inka eternos lucen con todo esplendor en el cielo.

http://barinbababo.wordpress.com/kene/

also look for: http://colectivoaents.blogspot.com/

La rivolta indigena esplode in Perù

2009-05-13T16:24:00.000+03:00

La rivolta indigena esplode in Perù
Marica Di Pierri Associazione A Sud
[11 Maggio 2009]

Centinaia di comunità della selva amazzonica, delle montagne e delle zone rurali sono mobilitate da un mese contro le politiche neoliberiste del governo di Alan Garcia. Che ha dichiarato lo stato d'emergenza nelle regioni colpite dalla protesta.

Da circa un mese, esattamente dal 9 aprile, il Perù è scosso – nelle zone rurali come in quelle amazzoniche – da una ondata di mobilitazioni che conta finora oltre 1350 comunità insorte contro le politiche attuate dal governo di Alan Garcìa e dalle imprese che continuano a portare avanti progetti di sfruttamento e produzione nelle zone meno urbanizzate del paese.
La rivolta copre, oltre alle aree rurali andine, le aree amazzoniche del nord, centro e sud e, nata dalle comunitè indigene, è ora appoggiata dalla popolazione meticcia urbana e rurale e da alcune autorità locali.
Le centinaia di comunità [dei popoli Quechua, Aymara, Kichuas, Arabelas, Achuar, Awajun, Wampis, Shawi, Cocama, Cocamilla, Machiguengas etc.] hanno dato il via parallelamente ad una serie interminabile di mobilitazioni, manifestazioni, scioperi e blocchi stradali, e venerdì 42 dirigenti indigeni si sono presentati di fronte al Congresso peruviano annunciando che intraprenderanno uno sciopero della fame ad oltranza fino a che non sarà messa in discussione nell’agenda parlamentare la revisione del Trattato di libero scambio con gli Stati uniti. La protesta, in via di preparazione da vari mesi, è l’ultimo capitolo di anni di lotte e rivendicazioni in difesa dei territori contro le depredazioni delle multinazionali – principalmente petrolifere, minerarie, del legname e idroelettriche – che operano da decenni nelle zone amazzoniche e che hanno causato la distruzione di ampie zone boschive e la contaminazione di terreni, falde acquifere e corsi d’acqua superficiali.
Oltre all’applicazione di politiche segnatamente liberiste, il secondo governo di Alan Garcia Perez ha portato avanti negli ultimi due anni un processo legislativo di «legalizzazione» della criminalizzazione dei movimenti sociali, il cui punto più visibile è l’emanazione nel 2007 di undici decreti legislativi che penalizzano il legittimo diritto alla protesta. Tali norme sono servite come perno per l’emanazione successiva di altri 102 decreti legislativi in violazione dei diritti indigeni, della Costituzione nazionale e degli strumenti di diritto internazionale ratificati dal Perù. A ciò bisogna aggiungere – come non mancano di sottolineare i dirigenti indigeni e sociali – la pericolosa tendenza all’uso delle forze di polizia del governo di Garcìa.
Già durante la dittatura di Fujimori era stata promossa una nuova politica di sicurezza, basata su una legislazione penale d’emergenza la cui massima espressione è il Decreto Legge 25475, la Legge antiterrorismo. A partire da quell’aprile del 1992 il Perù aveva vissuto l’instaurazione di un nuovo modello di legalità ultra-punitivo, basato su tipologie penali pericolosamente flessibili, condanne elevate e sproporzionate, processi sommari, proibizione dei benefici penitenziari e un’organizzazione del sistema penale improntato alla punizione, caratterizzato da condizioni di detenzione spesso disumane e senza alcuna politica di recupero. Nell’attuale legislazione, la criminalizzazione è tornata ad essere una dei meccanismi di violazione dei diritti umani. Nel caso delle proteste sociali [manifestazioni, marce, cortei, blocchi stradali], la riforma ha introdotto sei nuove fattispecie di reato, puniti con pene equiparate a quelle dei reati più gravi. In conformità alla Convenzione 169 della Organizzazione Internazionale del Lavoro [Oil], le misure che interessano le popolazioni indigene dovrebbero essere adottate di concerto con queste ultime. Tale Convenzione è divenuta legge costituzionale in Perù dopo l’approvazione dal Parlamento, cosa che rende incostituzionale la maggior parte delle leggi e decreti emessi ultimamente per favorire le multinazionali. Con le loro proteste le comunità indigene esigono semplicemente il ripristino della legge costituzionale e il rispetto dei trattati e delle convenzioni internazionali che riconoscono il loro territorio come inalienabile.

покана за изложба в град ВАРНА

2009-04-21T19:58:00.005+03:00

strike in madre de dios April 2009

2009-04-14T14:23:00.007+03:00

for more info: http://fenamad-indigenas.blogspot.com/

Dear Friends,
This is a note with information about a regional strike in which indigenous groups from the Peruvian Amazon region of Madre de Dios have taken to the streets to reclaim respect for their rights. The Peruvian government has been systematically putting in place measures which are directly related to the Free Trade agreements which they have signed with the USA, Chile and China. As a result the government is in the process of making amends or reforming existing laws to enable the open negotiations with these states. This means ensuring available land for logging purposes, to invite big scale gold mining initiatives, as well as secure the entrance of big multinational oil companies. The native communities have been fighting for the last 25 years to ensure recognition for their land rights to their ancestral territories with the help of the Native Federation of Madre de Dios (FENAMAD). Based on the fact that most of the 31 communities (30 out of the 31) have
now received titled deeds to their land, the government is looking for ways to divide the communities thus ensuring the open sale and exploitation of their lands.

This regional strike coincides with a larger National Strike in the whole of the Peruvian Amazon region started on the 9th April 2009 and leadered by AIDESEP (Interethnic Association for the Development of the Amazon) who represent all of the indigenous groups in Peru. This follows National Strikes held last year in July and August 2008. The platform for the strike remains mostly unchanged as there has been no move by the government to implement the changes which the indigenous groups are proposing to ensure the health of their environments and ultimately their right to a life of dignity and a choice in the way in which they develop (auto determination).

To name some of the reforms on the agenda (and reasons for the strike):
- Legislative decreto 1089: which means re-ordering the native territories in order to allow land “not in use” to be given back to the government. Given that the native people do not visibly “use” their land (“use” in this case is determined by how much forest is deforested), setting aside land for future farming, land for hunting, fishing etc, means that most of their land remains primary forest. The government considers primary forest as money due to the richness in exportable wood, space for gold mining, and most importantly currently, potential for oil exploration and exploitation.
- Legislative decreto 1090: Law of the forest, which would close the doors to small scale loggers and open the doors to large scale loggers.
- Legislative decreto 1020: Will encourage the division of native communities, which currently are communal spaces collectively owned and not privately owned. This reform allows the division of the lands and the sale of the lands as it ignores the collective nature of the spaces occupied by the indigenous population, thus encouraging the introduction of individualism and private property.
- Legislative decreto 1080: Opens the doors to the introduction of transgenic seeds which will generate dependence.
- Law 29338: which excludes the water ways from the title deeds given over for the native lands, meaning that the water could be open to concessions to foreigners or other big companies.

Amongst others…..

Basically the idea is to divide and dislocate the native peoples from their lands, open their lands up to big investors or big business so that “Peru can advance” (government slogan “Peru avance”).

Considering this situation the native peoples throughout Peru have taken to the streets to ensure that their voices are heard. Especially they are exhorting that the government respect the International Work Group agreement (which it signed), of which the article 169, demands that indigenous peoples are to be consulted first with regards to any initiative which will affect their lives. This being the case, the Peruvian government has failed in the consultation with indigenous groups with regard to the amendments to the laws above stipulated and continues to impose regimes and initiatives on the native peoples without their prior consent. Other examples of the failings to comply in prior consent can be found widely such as in the negotiations between native peoples and the petrol companies in the Amazon amongst a million other cases (See also the Gas project Camisea, problems with the Achuar tribes in Ecuador and oil companies, and currently the
negotiation of new petrol lotes in Madre de Dios with petrol companies Hunt Oil, and Sapet).

Hopefully this message will reach a wide audience to ensure backing for the fight which the indigenous people of the Peruvian Amazon are undertaking. In reality it is our fight too as this is the only Amazon that we have left, also in view of the fact that the indigenous peoples see development in other terms and not in capitalist terms and are pleading to be allowed to decide how they develop considering their particular circumstances. The Free Trade Agreements and mode of development which this entails runs against the vision that the indigenous leaders have for their people.

Contact details for photos or other information about the strike in Madre de Dios:

fenamad@fenamad.org

For more information see the websites of the indigenous groups etc below.

http://www.fenamad.org/
http://www.aidesep.org.pe/
http://www.servindi.org/

игра в джунглата / jungle game

2009-04-03T14:33:00.007+03:00

една игра за всички индианци!
виж @the book@ книгата "писмо до теб от амазония"

ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА "НАРИСУВАЙ МИ НЕЩО ОТ АМАЗОНИЯ"

2009-03-21T19:11:00.009+02:00

СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ НА ПЪТУВАЩАТА ИЗЛОЖБА "НАРИСУВАЙ МИ НЕЩО ОТ АМАЗОНИЯ"

23 - 27 МАРТ / УЧИЛИЩЕТО В ГРАД БУХОВО... виж..... look for:
„exposition in the school of BUHOVO"

13 - 24 АПРИЛ / НАЦИОНАЛЕН УЧЕБЕН КОМПЛЕКС ПО КУЛТУРА, ГОРНА БАНЯ, СОФИЯ
13 - 24 АПРИЛ / ПРЕДСТАВЯНЕ НА ФИЛМА "СЪН В АМАЗОНИЯ" И СРЕЩА С РАЗЛИЧНИ УЧИЛИЩА В АМЕРИКАНСКИЯ ЦЕНТЪР В СТОЛИЧНА БИБЛИОТЕКА, ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ
8-22 май / ВАРНА, ЦЕНТРАЛЕН ДОМ НА АРХИТЕКТА
...УЧИЛИЩЕТО В ЕТРОПОЛЕ, ОЩЕ НЕ Е УТОЧНЕНА ДАТАТА

ВСИЧКО СРЕЩИ С УЧЕНИЦИ ВКЛЮЧВАТ РАЗЛИЧНИ КРЪЖОЦИ ПО ИЗРАЗИТЕЛНОСТ, ИЗРАБОТВАНЕ НА ЕКО-ИГРАЧКИ, ЕКО-МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ, ЖOНГЛЬОРСТВО И ... :

1. Филм “Сън в Амазония”.
2. Четене на приказки, писани от амазонските деца.
3. Игри, включващи звуци на амазонски животни, птици, вятър, река и др.

ЕТО МОЯ ДОБРОВОЛЕН ПРОЕКТ ЗА БЪЛГАРИЯ, АКО НЯКОЙ ИМА ЖЕЛАНИЕТО ДА ПОМОГНЕ, WELCOME!
ТЪРСЯТ СЕ ДОБРОВОЛЦИ :)

ДЕЦА МЕЖДУ КУЛТУРИТЕ
Проект за културен обмен и комуникация между деца от различни
култури
Цели на проекта:

 Проектът има за цел да сложи начало на културен обмен между деца от различни култури ( като начало децата от тропическите гори в Амазония,Перу и децата на България), насърчавайки ценности като уважение към други цивилизации и към природата.
 Създаването на книга и видеоматериали заедно с децата, която да описва обкръжаващата ги среда, техният начин на живот, митове, истории, плодове, животни, кулинарии и по този начин да създаде условие за културен диалог с деца от други етноси.
 Издаването на книгата “Писмо до теб от Амазония” в която децата от Пуерто Малдонадо пишат приказки и разказват за джунглата.
 Историите на децата ще бъдат използвани като педагогически материали, имащи за цел да насърчат отваряне към света и толерантност към различното.
Междукултурният диалог създава почва за ново разбиране на света и е от огромно значение, за да не се изгубят ценности и мъдрости, на които нашата планета земя разчита за своето оцеляване.

ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ:

 Сенсибилизация на учители, родители и деца спрямо проекта
 Работа с групи от деца, желаещи доброволно да участват в проекта.
 Въвеждане на курсове по артистични практики и изразителност чрез които да се стимулира въображението на децата
 Оценяване и прилагане в практика на идеите на децата, техните критерии за комуникация и развитие като основни действащи лица в диалога.
 Дигитализация и материализация на различните действителности, истории, приказки и артистични практики на децата, за да се получи комуникация от разстояние.
 Превод, редакция и публикация на книга на децата, както и на видео и аудио материалите.
 Презентация на различните дейности на децата.
 Координация с участващите институции и физически тела, като главни познавачи на местната култура.

Търсените резултати:
 Свързването на деца от различни култури, говорещи различни езици и имащи различни светоусещания
 Оценяването на културата, традициите и чуждото като красиво
 Развиването на културен диалог чрез артистични практики и форми на изразителност, чрез опознаването на своето и различното.
 Стимулиране на богатството на мисловния свят на децата, техните звукови и визуални възприятия, културен багаж и фантазии.
 Подсилване на ценности като солидарност, толеранстност, нерасизъм, милосърдие в децата.
 Подчертване значимостта на въображението и креативността в процеса на учене и развитие на децата.
 Обогатяване на културата на децата стимулирайки любопитството им спрямо други култури.

КАМПАНИЯ "ДЕЦА МЕЖДУ КУЛТУРИТЕ"

2009-03-10T11:26:00.005+02:00

ФОНДАЦИЯТА "Помощ за благотворителността в България” (ФПББ) учредява дарителска сметка за целите на кампания за набиране на средства “Деца между културите", ПАТРОН е Мила Банкова

Кампанията има за цел да сложи начало на културен обмен между деца от различни култури (като начало децата от тропическите гори в Амазония, Перу и децата на България), насърчавайки ценности като уважение към други цивилизации и към природата.

Ще бъде издадена книгата “Писмо до теб от Амазония”, в която децата от Пуерто Малдонадо пишат приказки и разказват за джунглата. В книгата те описват обкръжаващата ги среда, техният начин на живот, митове, истории, плодове, животни, кулинарии. Книгата е предназначена за деца от всички възрастови групи, както и възрастни, с цел оценяване на културата, традициите и чуждото като красиво.

Историите на децата ще бъдат използвани като педагогически материали, имащи за цел да насърчат отваряне към света и толерантност към различното. Междукултурният диалог създава почва за ново разбиране на света и е от огромно значение, за да не се изгубят ценности и мъдрости, на които нашата планета земя разчита за своето оцеляване.

Кампанията ще включва събития за набиране на средства за издаването на книгата - изложби, прожекции на филм за живота в джунглата, уоркшопове с деца и млади хора за артистични практики и форми на изразителност.

Уникредит Булбанк АД, Клон Централа, Пл. Света Неделя 7

Получател: Фондация “Помощ за благотворителността в България”
Основание: дарение за “Деца между културите”
IBAN: BG54UNCR76301007110207
BIC код: UNCRBGSF

Всеки, който желае да помогне за книгата "Писмо до теб от Амазония" и за осъществяването на Пътуващата изложба "Нарисувай ми нещо от Амазония" из българските училища , ще получи удостоверение за дарената сума, както и пълна информация за данъчни облекчения.

ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ

Днес, .............………… 2009 г., в гр. ………......, между
.............................................................................…….…...…..., Булстат ................................
(име на фирмата или трите имена на дарителя)

ЕГН ...................…, лична карта № ..….....….…........., изд. на .……..…., от МВР......…….,
адрес: ......................................................................................………........………....……….…,
наричан(а) по-долу ДАРИТЕЛ,
и Фондация “Помощ за благотворителността в България”, ф.д. 21741/96 г., БУЛСТАТ 121029426, адрес: бул. Витоша 65, ет.2, вписана в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност под №. 20021107001, представлявана от Елица Иванова Баракова - изпълнителен директор, наричана по-долу ФОНДАЦИЯТА,
се сключи настоящият договор за следното:
1. ДАРИТЕЛЯТ дарява, а ФОНДАЦИЯТА приема сумата от ......... (словом ........…………….) ............(валута) на ФОНДАЦИЯТА в полза на Кампания “Деца между културите”.
2. Дарението ще бъде получено по банков път:

Уникредит Булбанк АД, Клон Централа, Пл. Света Неделя 7

Получател: Фондация “Помощ за благотворителността в България”
Основание: дарение за Деца между културите”
IBAN: BG54UNCR76301007110207
BIC код: UNCRBGSF
3. ФОНДАЦИЯТА изразходва дарението за целите на Кампания “ Деца между културите” и според инструкциите на Патрона на кампанията Мила Банкова.
4. Дарените средства не могат да бъдат използвани за други цели, извън обявените в чл.2
5. Отчетът за разпределението на всички набрани от Кампанията средства ще бъде публикуван на интернет страница www.kampaniata.org, а в печатен вид може да бъде изискан от ДАРИТЕЛЯ по всяко време.
6. Съставен и подписан в два екземпляра – по един за всяка от страните.

За ДАРИТЕЛЯ: За ФОНДАЦИЯТА:
………………….. ……………………

СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ДАРЕНИЕ

Днес, .............………… 2009 г., в гр. София
Фондация “Помощ за благотворителността в България” (ФПББ), ф.д. 21741/96 г., БУЛСТАТ 121029426, адрес: бул. Витоша 65, ет.2, вписана в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност под №. 20021107001, представлявана от Елица Иванова Баракова - изпълнителен директор,
Получи от

.............................................................................…….…...…..., Булстат ................................
(име на фирмата или трите имена на дарителя)
ЕГН ...................…, лична карта № ..….....….…........., изд. на .……..…., от МВР......…….,
адрес: ......................................................................................………........………....……….…,
Сумата от ......... (словом ........…………............….) ............(валута) за кампания “Деца между културите”. Сумата е заведена от касиера на ФПББ.
Съставено и подписано в два екземпляра – по един за всяка от страните.

За ДАРИТЕЛЯ: За ФПББ:
………………….. ……………………

оформлението на амазония

2009-03-05T11:31:00.003+02:00

Книгата "Писмо до теб от Амазония" се намира във възможно най-подходящите творчески ръце и е в процес на фантастично и артистично оформление:
Светлана Генчева по мое мнение е уникална художничка...... вижте сами:

www.svetlanagencheva.com

exposition in the school of BUHOVO

2009-03-02T00:03:00.022+02:00

Тази изложба беше реализирана без пари и изцяло с помощта на приятели, както и на невероятния директорски и учителски екип от училището в Бухово, на който изключително благодаря за топлината и приятелското отношение. Моите поздравления и уважения към невероятното ви училище! Деца, вие сте истински индианци!

шаманска песен шипибо

2009-02-09T11:21:00.004+02:00

Ще отворя съзнанието ти

Така ще те изпълня с радост

Ще изпълня със сила мислите ти и тялото ти

Сега ще те излекувам до вътрешността на сърцето ти.

Ще те излекувам с безкрайно щастие

Така ще възвърна живота в тялото ти и в мислите ти

Ще излекувам твоето същество, твоето тяло

С могъщата истина на дървото и на Вселената

Ти си радостен, запомни думите ми

Затова сега ти запомняш думите ми

Въпреки че съм малка, мислите ти ще изгреят

Вселената е хармония, светът винаги е и ще бъде

kestenbetsa

тази песен е от филма на Ян Конен, other worlds
вижте този филм D'autres mondes, Jan Kounen

РЪКОДЕЛИЯ ШИПИБО "КЕНЕ"

2009-02-04T21:45:00.009+02:00

РЪКОДЕЛИЯ ШИПИБО

В началото една огромна анаконда живеела в тъмнината, възпявайки своите шарки на гърба си, те паднали през устата и докато пеела. Шарките се подредили в чудни форми и така създали вселената и човека.
За жените от племето шипибо тези форми са песни, с които лекуват. Тези геометрични форми се наричат ” кене” и се съчетават така, че да лекуват с любов и хармония. Tе отварят съзнанието и лекуват тялото. На езика шипибо кене означава „карта”. Тези форми са пътища, пътища на познание и на трансформация. В тях е заложена музикалната форма на живота. Това са музикални изображения, така е изграден света. В космовизията на племето тези форми преминават от видимия в невидимия свят и обратно. Затова са огледални.Шаманът е този, който е отговорен за осъществяването на връзката между нашия и паралелния свят. Той ни въвежда в невидимите мотиви, които съществуват в нашия видим свят.
Тези рисунки изобразяват схематичната подредба на природата, всяка форма има своето симетрично отражение. Културата шипибо разглежда човека като част от системата, която е едно цяло и където всеки елемент е в тясна връзка с всичко останало.

Една песен шипибо казва: целия свят е покрит от шарки. Жените твърдят, че анакондата ги е научила да рисуват, затова и в тези изображения е заложена самата боа и нейното движение. Шипибо посочват небето и казват: виждаш ли как горе е пълно с пътища, така както е при нас, така е и на небето. Затова е огледално. Жените казват, че следните форми ги има както в другия свят, така и тук под формата на живота. Космическата змия комбинира всички възможни форми върху тялото си и тя дава основния ритъм на изображенията.

Слушай тази красива песен, която ще ти изпея, Песен, с която всяка жена да бъде мила и желана като красива птица. Пея за силата на ятата с грациозни и весели птици. Пея с радост. Пея с усмивка. Пея тази песен в тяхното малко телце и посаждам семката на тези могъщи думи в сърцето ти.

Формите са върху черен фон, за да се получи равновесие не само между цветовете, но и между положтелните и отрицателните енергии като при "Ин" и "Ян".
Възпроизвеждането на тези форми в материалния свят носи сила и защита на хората от този етнос, затова според Шипибо, ако се изгуби традицията, това ще доведе до духовното им обедняване, което е равносилно на болести и смърт.

РЕМБЕР ЯХУАРКАНИ

2009-01-21T23:40:00.016+02:00

Изключително много благодаря на Рембер Яхуаркани, който предостави 3 от картините си за книгата „Писмо до теб от Амазония”, подкрепяйки по този начин децата от Пуерто Малдонадо и идеята за тази книга. Картините можете да видите и на изложбата „Нарисувай ми нещо от Амазония” от 9 до 19 февруари в съюза на архитектите в България. Яхуаркани означава „ от рода на ЯГУАРА”.

Рембер е един от най-известните млади артисти, които представят амазонската култура.
Той е от културата Уитото, която населява днешните територии на Перу, граничещи с Колумбия и Бразилия.
Неговите произведения пресъздават чрез магия и мистерия историята, обичаите, вярванията и древните митове на неговия народ. По този начин той дава възможност на света да се докосне до светоусещането на културата на амазонската джунгла, допринасяйки за нейното просъществуване във времето, преди самата гора и нейното население съвсем да изчезнат.
Художникът използва само естествени материали като кора от дърво, която използва за приготвянето на платната, а за да приготви боите събира с часове корените, резина и листа на различни растения.
Неговите картини изобразяват духовния живот и митологията на народа Уитото, като всяка картина е една история с начало и край и всеки персонаж е реално същество в паралелния свят- дух, божество, животно, растение. В едно интервю Рембер казва, че тези същества присъстват в тропическите гори не само в неговата култура, но и в много други. От тях хората се учат, пазят, някои ни помагат, а някои ни губят.
Докато рисува Рембер пее „икарос”, тези магически формулирани песни, които използват шаманите. Те му носят мир или както той се изразява „сякаш земята майка те е хванала за ръка”.Историите той научава от баба си. Легендите, които тя му разказва са основа на неговото изкуство, а техниките за рисуване и изготвяна на материалите, са предадени от баща му.
В друго интервю Яхуаркани не забравя да ни напомни да не използваме творбите му като екзотика и туристическа консумация, а да проникнем дълбоко във визията и да се докоснем до магията на така наречената „селва”-Амазония. Това са картини, които изобразяват невидимото за окото, в по-голяма част от тези образи се достига чрез употребата на ампири или аяхуаска. Да не забравим също така, че тези растения са могъщата медицина на амазонската култура. Емоции като гняв, болка и завист са считани за лоши качества, несоциални и опасни за цялото общество. Ако не се контролират и овладеят, те могат да доведат до конфликти в семейството, в цялото племе, а могат да бъдат и наказани от духовете и като резултат да се стигне до болест или смърт. Затова медицината в Амазония лекува не само тялото, но и емоциите, психиката и мислите на човека – тя служи и за разрешаване на лични и социални проблеми.
можете да разгледате някои творби в този сайт:
http://www.remberyahuarcani.com/
http://www.youtube.com/watch?v=ogYCFmzxiX4&feature=related

материалът е сглобен от различни интервюта
http://entrevistascircuito.blogspot.com/2008/02/las-visiones-de-rember-yahuarcani.html
http://www.geocities.com/creaperuarte/rember.htm

the book КНИГАТА ПИСМО ДО ТЕБ ОТ АМАЗОНИЯ

2009-01-12T20:04:00.008+02:00

Здравейте,
Книгата „Писмо до теб от Амазония” е прозорец към мистичната и непозната култура на тропическите гори и нейните обитатели. Зад екзотиката обаче се крият множество очи и тайни, опасности и чудеса, които децата на едно малко градче насред джунглата на Перу, Пуерто Малдонадо, искат да споделят чрез техните приказки и игри.
В момента книгата е в процес на художествено оформление от Светлана Генчева.
Ако желаете да помогнете за издаването на тази книга...

Книгата съдържа:
• 26 авторски приказки на децата от квартала Лас Ломас, техните снимки, рисунки и разкази, които описват обкръжаващата ги среда, техният начин на живот, музика, митове, тайни за гората, странни плодове и животни, кулинарията и медицината на Амазония.
• 15 легенди от различни племена, населяващи района Мадре де Диос ,със столица Пуерто Малдонадо, граничещ с великата империя на инките, които никога не успели да завладеят амазонската джунгла.
• Рисунки на известния художник Рембер Яхуаркани, както и представяне на изкуството на Амазония
• Послания от децата за спасяването на тропическите гори, послания за мир и любов за всички читатели, независимо разстоянията и границите.

Историите на децата ще бъдат използвани като педагогически материали, имащи за цел да насърчат отваряне към света и толерантност към различното. Междукултурният диалог създава почва за ново разбиране на света и е от огромно значение, за да не се изгубят ценности и мъдрости, на които нашата планета земя разчита за своето оцеляване.
Книгата е предназначена предимно за деца и цели да обогати мисловния им свят, техните звукови и визуални възприятия, културен багаж и фантазии, да подсили на ценности като солидарност, толеранстност, нерасизъм, както и да стимулира любопитството им към други култури.
Книгата „Писмо до теб от Амазония” е също така подходяща и за възрастни, които могат да надникнат и да се запзнаят с магическия свят на дъждовните гори чрез оргиналните племенни легенди и чрез детските разкази, които носят общочовешки ценности и изключителни познания.

Книгата има за цел да събере пари изцяло за децата, които са я писали.

цитат:

..."Мила Банкова не живее в България от 7 години, а през последните две е доброволка в Перу. Това е една от най-слабо развитите страни в света, с индекс на човешко развитие 0,773. След Хаити тя е на последно място по образование и неграмотни хора в цяла Южна Америка. Поради некачественото образование и пълната липса на информация, Мила организира курсове по амазонска култура в самия квартал Лас Ломас в Пуерто Малдонадо в Амазония, където се заселва. В местните училища се учи история на колонизацията, фактология от Първата и Втората световна война, но не и феномените, породени от културното многообразие от етноси в Амазония – 65 етноса само в Перу. На изчезването и разпиляването на местната култура се противопоставя и българското момиче, като обучава 70 от най-бедните перуански деца да изследват фолклора и митологията, да представят уникалността на своята цивилизация със средствата на изкуството, да се обърнат към света със своите послания за спасяване на природата, дъжда и климата на земята.

Мила ги стимулира да пишат/рисуват местни истории, да ги възпроизвеждат в театрални постановки (с помощта и на Джина Галан, улична артистка, завършила театрална педагогика). Децата, с които работи българката, са наследници на инките и на амазонските племена, които през своята дълга история в джунглата са се научили да познават гората с всичките й богатства и опасности, животни и духове, владеели са всяка извивка на реките, всеки звук от гората и от музиката на дъжда.По време на работата на Мила с тях е събудено вдъхновението им да разказват на другите деца по света за мистериите и невидимото очарование на джунглата. С насърчено откривателско любопитство и отключени дарби те започват да пресъздават магията на Амазония и творчеството им е доказателство за това. Предметите и хората в рисунките и текстовете, които Мила представя в България, свободно се превръщат в птици, духове и животни, а искреността, с която го правят, е послание към света за съхранение на красотата на живата природа..."

изложба в НУКК Горна баня

2009-01-12T11:24:00.013+02:00

the exposition - нарисувай ми нещо от амазония

2008-12-26T16:12:00.026+02:00

Не пропускай
изложбата "Нарисувай ми нещо от Амазония" от 9-ти до 19-ти февруари в "Съюз на архитектите в България", ул. „Кракра” 11 в София.
Ще бъдат представени:

40 детски рисунки

55 снимки от джунглата на Перу

уникални ръкоделия на жени от племето Шипибо

картини на Рембер Яхуаркани

прожекция на 13-мин. късометражен филм

Откриването е от 18:00ч на 9-ти февруари (Понеделник) със специалното участие на група Аявис.
Изложбата има за цел да събере средства за издаването на книгата "Писмо до теб от Амазония" от Мила Банкова.
Мила е доброволка в Перу през последните две години. Поради некачественото образование и пълната липса на информация, тя организира курсове по амазонска култура в самия квартал Лас Ломас в Пуерто Малдонадо в Амазония, където се заселва. В местните училища се учи история на колонизацията, фактология от Първата и Втората световна война, но не и феномените, породени от културното многообразие от етноси в Амазония – 65 етноса само в Перу.
На изчезването и разпиляването на местната култура се противопоставя и българското момиче, като обучава 70 от най-бедните перуански деца да изследват фолклора и митологията, да представят уникалността на своята цивилизация със средствата на изкуството, да се обърнат към света със своите послания за спасяване на природата, дъжда и климата на земята.

НАРИСУВАЙ МИ НЕЩО ОТ АМАЗОНИЯ

За първи път в България 40 авторски творби на деца от Перу и снимки от уникалното ежедневие в джунглата ще бъдат показани на изложба в Артгалерията в Кърджали на 17 декември в 17 ч. Инициативата е на момичето, което медиите нарекоха Мила от Амазония и „българската мисионерка в джунглата”, а организатор е Арт движение „Кръг”.

ЕСЕ ЕХА ИСТИНСКИТЕ ХОРА

2008-11-25T17:51:00.001+02:00

АНАКОНДАТА И ЗМИЯТА

МАРИЯ ЕУХЕНИЯ САЛГАДО, 11 годишна

Имало едно време една много очарователна и красива змия.

Един прекрасен ден една анаконда се приближила до нея и незабавно се влюбила в змията. Змията също се влюбила. Анакондата й казала: “обичам те”, змията също казвала на анакондата че я обича.
- Но тогава хайде да отидем да живеем заедно! – предложила анакондата
- Ох, моят баща няма да ми позволи, той не дава! – казала змията
- Това няма значение, ние ще бъдем влюбени завинаги, ще се оженим, ще сме щастливи и ще имаме много деца. Аз те обичам, казала й анакондата
- Но, не разбираш ли, баща ми не ми разрешава.....всъщност, това

няма значение!- казала змията.

Здравейте, аз съм Кишкала, на 7 години съм и съм от племето есе еха, което означава истински хора. Този плод, който виждате, се нарича копуасу. Плодът е от фамилията на какаото и има много полезни съставки за кожата, но в нашата традиционна медицина се използва за лекуване на коремни болки. Също така от него се прави невероятно вкусен плодов сок.
Ето някои думи на езика на племето есе еха:
епода- жена ешеки - слънце
ихауи – банан елоха - коса
шахама- палав
туиябу - птица

ПЛЕМЕТО ЕСЕ ЕХА

ЕСЕ ЕХА означава истински хора от реката, защото тя е основа на жиvота им. Те живеят в близост до границата на Перу с Боливия, по реката Тамбопата и реката Хи. Това е едно от най-мирните племена в зоната, занимават се предимно с лов, риболов, събиране на “кастаня” (бразилски орех), плодове, яйца на костенурки, пчелен мед и др. От 10 000 представители на племето есе еха, днес са останали само 800.

Обикновено жените и мъжете имат своите различни занимания в джунглата. Мъжете ходят предимно на лов и за риба, а жените приготвят храната, гледат децата, събират плодове в гората.

Това е уаба, плод, който все още е малък и неузрял и има формата на зелен фасул. Но когато порасне, достига близо 50 см, сладък е, отвътре е мъхест и с костилка.

Есе еха имат навика да прибират птичета, които намират в гората и да ги отглеждат като домашни животни. Затова в къщите им можете да намерита всякакви видове интересни летящи същества. Хранят ги с юка, банани – предимно с храна, които те самите ядат. Когато птиците пораснат, в повечето случаи те живеят в близост до семейството, което ги е отгледало и са като приятели за тях.

ПЛЕМЕТО ЖИНЕ - ПИРОС

2008-11-25T17:37:00.000+02:00

ПЛЕМЕТО ЖИНЕ - ПИРОС

Жине, познати още като пирос, са едни от най-известните ловци и риболовци, отлични навигатори, затова наричани и „хора от реката”. Хората от племето разказват, че много отдавна анакондата, наречена мапшири, се ядосала и наводнила гората. Анакондата имала син от една жена пирос и този младеж понякога бил анаконда, понякога човек. За да запази майка си, синът й дал семе от растението уито и казал на майка си да го посади, за да се спаси от наводнението. Когато жената посадила уито, то започнало с магическа сила да расте чак до небето. Така семейството на жената се спасило, като се качило на дървото. Затова и до ден днешен племето, от благодарност към растението, че ги е спасило, се оцветява и рисува по тялото и лицето с черния цвят на плода уито.
Жените в това племе са тези, които командват. Те имат главна роля във вземането на решенията и са отговорни за предаването на традициите и мъдростта на следващите поколения.
Знае се, че жине било едно от малкото амазонски племена, установили отношения с инките, които обаче не успели да ги завладеят. Пиросите им продавали какао, кедрови лодки, резина и пера от папагали.

РЕФОРМАТА НА ЗЕМЯТА
Легенда на племето Жине -пирос
В миналото хората не билидоволни от земната конструкция, нито от разположението на земите, нито с растенията, които имало. Затова помолили шамана, големият лечител, да попита боговете дали не може да преустроят земята.
Наредил шаманът на всички да изкопаят голяма дупка в земята, където всички могат да влезнат, защото небето щяло да падне върху земята. Така всички недостатъци щели да изчезнат и земята да се преобрази. Всички започнали да копаят. Пет луни минали, копали, копали, жени, мъже, деца. На петата луна изкопали огромна дупка и всички се събрали в нея. Жените носелиюка, банани, кафе, какао и всички за тях необходими семена, за да имат за ядене и за да посадят в новата земя. Някои сложили пръчки в дупката, които да поддържат горната част – да не се срути небето върху тях.
Небето падало бавно, всички били вътре, последен влезнал шамана. Паднало окончателно небето. Тогава шаманът наредил на всички да излезнат, защото земните дефекти вече ги нямало. Но входът на дупката бил затрупан с небе, повече от десет метра. Всички започнали да копаят отново, някои копаели дори с нокти. Десет дни копали и накрая излезнали на повърхността. Като излезнали видяли, че джунглата я нямало. Нищо нямало, нито едно дърво, нито една река, всичко било пясък. Слънцето било изгарящо. Хората били гладни, но нито плодове имало, нито вода. Къщи не можели да построят, защото нямало нито дървета за летви, нито листа за покров. Земята била като пустиня.
Тогава шаманът извикал змията, която с пристигането си оставяла след извиващите си движения река, които са днешните реки в Амазония, имащи формата на змия. След това извикал птиците – те разнесли семената, които жените били събрали и други семена. От порасналите растения те вече можели да си направят къщи, за да имат подслон, когато вали и сянка, когато е много слънчево. От младите бамбукови тръски си направили стрели. Птиците донесли и плодови дръвчета и всичко останало, което днес го има в джунглата.
Шманът извикал тапира, маймуните, ягуара, пумата, дивото прасе и всички останали диви животни и птици, които дошли от предишната земя в сегашната. Днес те обитават тропическите гори и земяата най-накрая се оформила идеална. Хората били доволни от новото разположение на света, имали хубави реки, ручеи, животни, птици, храна. Нищо повече не им било нужно.
Това е формата на земята, която била идеална за всички и в този ред хората били щастливи и до ден днешен, благодарение на шамана.

2008-10-28T14:29:00.001+02:00

blagodarja na vsichki , koito proiaviavat interes v izdavaneto na tazi magicheska kniga s amazonski prikazki i legendi ...i taini......v kraina smetka shte bude izcjalo produkt na hora, koito imat jelanieto da pomognat , koi s grafichen design, koi s risunki po knigata, s prevod, s redakcia....vsichki zaedno mojem da napravim hiliadi neshta...

......don't let them change you.....you know I love you so!!!

2008-07-18T00:29:00.001+03:00

ЗДРАВЕЙТЕ ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, СТРАНСТВАЩИ ПО СВЕТА НОМАДИ НА СВОБОДАТА, УСЕДНАЛИ СЪСЕДИ, КОЛЕГИ, БЕДНИ И БОГАТИ, И ВСИЧКИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТЕ СВЪРЗАНИ С МЕН И МОЯТА КАУЗА!
ПРЕДСТОИ МИ (на мен, Мила Яворова Банкова) ИЗДАВАНЕТО НА ДЕТСКА ОБРАЗОВАТЕЛНА КНИГА, СЪТВОРЕНА И РАБОТЕНА ОТ МОИТЕ 70 ПРЕКРАСНИ ДЕЦА ОТ ДЖУНГЛАТА НА АМАЗOНИЯ В ПЕРУ.
В МОМЕНТА СМЕ В ПРОЦЕС НА КРЕАТИВНО МИСЛЕНЕ, НА ИГРИ И МНОГО СМЯХ, С КОИТО ЩЕ НАПЪЛНИМ ГЛАВИТЕ ВИ, КОГАТО ИЗЛЕЗЕ КНИГАТА...ИДЕЯТА ЗА ТАЗИ КНИГА ИДВА ОТ ЖЕЛАНИЕТО НИ ДА СПОДЕЛИМ С ВАС, ГЛАВНО С ДРУГИ ДЕЦА НА ПЛАНЕТАТА, НАШИТЕ ИСТОРИИ ОТ ДЖУНГЛАТА, ВКУСЪТ НА НАШИТЕ ПЛОДОВЕ, КРАСОТАТА И ПОЛЕЗНОСТТА НА РАСТЕНИЯТА В СЕЛВАТА, МНОГООБРАЗИЕТО НА ЖИВОТНИТЕ ТУК, КОИТО ВИЕ СТЕ ВИЖДАЛИ САМО В ЗООЛОГИЧЕСКИТЕ ГРАДИНИ ИЛИ В ЕКЗОТИЧНИТЕ КНИЖКИ, НАШИТЕ ФАНТЗИИ И СЛУЧКИ НАСРЕД ПРЕПЛЕТЕНИТЕ ЛИАНИ, ПАЛМИТЕ И ИЗВИТИТЕ КАТО ЗМИИ РЕКИ, НАШИТЕ ИДЕИ И СЪНИЩА ИЛИ ПО-НАКРАТКО: НАШИЯТ ЖИВОТ В АМАЗОНСКАТА ДЖУНГЛА.
И ПОНЕЖЕ НЕ ИСКАМЕ ПОМОЩ ОТ ВАС, БЕЗ ДА ВИ ДАДЕМ НИЩО В ЗАМЯНА, ВИ ПРЕДЛАГАМЕ АМАЗОНСКА ПРИКАЗКА, В КОЯТО ГЛАВНИТЕ УЧАСТНИЦИ СМЕ НИЕ, А ТАЗИ ПРИКАЗКА ЩЕ РАЗКРИЕ НА ВАС ТАЙНИ И СЪНИЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА СИ ОСТАНАТ МЕЖДУ НАС И ВАС.
На нас също ни беше поискана помощ - от пазителите на гората, затова, ако искате да ни помогнете в издаването на книгата, ще помогнете и на нас в нашето образование. Фондовете от продажбата на книгата са изцяло за създаването на образователна и артистична лаборатория на нас, децата от Лас Ломас, квартал в Пуерто Малдонадо, Мадре де Диос - Перу....накрай света или в центъра на всичко останало......За да спасим света и да оцелеем в този свят, на нас ни е нужно е да знаем да пишем, да четем и да смятаме...за съжаление Перу не ни предоставя тази възможност.
Идеята е, че всички можем да направим купища неща
Можете да се включите и вие с нас
По-долу можете да прочетете началото на приказката.Знаете ми мейла........нещата са конкретни, тука готвим манджи всеки ден!

Ако решите да помогнете за книгата, това е което имахме да ви кажем!

les quero a todos
miwa y los ninos

tova e plodud ANONA...è la frutta ANONA

ot liavo nadiasno james, cristian, arnols, antony i paul v trans sled duzdoven mach po futbol...v las lomas

2008-07-18T00:25:00.003+03:00

тапир----------------------------------------

Конкурс за приказка по дадено начало:
“Племето на децата”

В Амазония по това време живеят много деца. Толкова много са тези деца, че са повече от родителите. Те са навсякъде - малки и големи, с различни характери, едни знаят всичко, други се усмихват по цял ден, трети са с любопитни погледи, а някои са непослушни. Но всички те заедно са приятели на гората и на животните в нея. Толкова гъста е тази гора, че човек веднага може да се изгуби. Джунглата е пълна с най-различни цветове и чудновати растения, птици и животни, но същевременно е и много опасна. Над 600 вида мравки пълзят по стволовете и клоните, хиляди пеперуди летят измежду омайните дървета, които образуват обширни, гъсти, зелени гори. Между тях се извиват, като огромни змии, безкрайни кафяви реки.
В този горски рай, три са животните, които пазят джунглата - змията, пумата и орелът. Змията, 13 метрова анаконда, пази долната част на земята. Нейният корем винаги е опрян в земята. А майката Земя, Пача Мама, е тази която ражда децата. Змията притежава цялата мъдрост на света.
Пумата пази средната част на света. Тя е по-бърза от всяка стрела и по-смела от всички останали животни. В нея е силата на света.
Горната част на света пази орелът. С високия си полет и обширния си кръгозор, той познава всяка речна извивка и вижда това, което се случва в Амазония. Той притежава силата да вижда всичко и всички, тоест – визията, светогледа на света.
Светът и гората били толкова тъжни, защото много дървета били изсечени и много животни измрели. Тогава тримата пазители – змията, пумата и орелът, решили да се свържат с най-могъщите и умни на планетата - племето на децата. От тях поискали помощ, защото никoй друг не бил приятел на животните, освен децата. Те често заспивали заедно и сънували дълги пътешествия с животните сред лиани и палми, сред гъстите и непрогледни гори, където множество комари и насекоми се опитвали да ги сплашат, а различни духове искали да ги отдалечат от пътя им....
За да се отблагодарят на децата, тримата пазители им дали мъдростта, силата и светогледа - най-скъпоценните дарове, които животните притежавали. Тези дарове децата трябвало да съхранят и ценят в душата, в сърцето и в тялото си. Те не трябвало да ги губят, иначе всички животни били обречени на тежка гибел.....
Следват няколко различни предложения за край на приказката, написани от децата

maracuya-ili plodut na liubovta, a tova e princesa Yahaira...

•Юзмабу
Влюбили се Луната и Слънцето. На дванадесетият месец се разбушувала буря и една гръмотевица отворила корема на Луната и от него изскочили седем деца с човешки облик. Всяко било с различна големина. Най-голямото било силно и едро, а най-малкото - дребничко и слабичко, затова Слънцето му вдъхнало от своите вълшебни сили. След това Слънцето и Луната, като умни родители оставили децата да растат сами и да се учат да живеят.
Като всички деца тях не ги свъртало на едно място. Доскучало им на небето и един ден те се спуснали по една лиана и така попаднали на Земята. Животът им станал труден без майка и баща. Нямало кой да ги погали, нямало кой да им помогне. Ядели каквото намерят. Един ден под една дърво те хапвали сладко вкусните плодове на дървото Гуаябана*. По едно време до тях се появил един много гладен тапир и помолил:
- Моля ви се, дайте малко и на мен от тези плодове, умирам от глад.
Когато се приближил до тях, децата му подхвърлили шепа от най-лошите гнили и зелени плодове.
- Моля ви, дайте и на мен от хубавите зрели плодове - казал тапирът.
Братята и сестрите сякаш не го чули. Започнали да му се присмиват и отново да му подхвърлят от гнилите и зелените плодове.
Ядосан, тапирът се приближил и докоснал едно клонче. Омагьосано, то започнало бързо да расте под краката им. Толкова голямо пораснало растението, че децата се озовали високо на върха му и вече нямало как да слезнат долу. Минало време и те огладнели толкова много, че се уплашили и помислили, че ще умрат от глад.Тогава най-мъничкият брат, у когото баща му вселил част от вълшебните си сили, на които го научило Слънцето, решил да използва това,. Превърнал се в мравка и се покрил с едно парче листо, така че да не го види тапирът, който седял отдолу и пазел. Пропълзял надолу и разбрал, че само така можел да се спаси братята и сестрите си. Затова той превърнал и тях в мравки.
От тогава на земята живеят мравките, които по цял ден работят. Те изминават понякога километри с листа върху раменете си. Носят ги в техните галерии, дъвчат ги и когато листата ферментират, от тях никнат гъби. С тези гъби се хранят мравките.
И така седемте деца вече били много изморени, а и тъгували да видят своите родители Слънцето и Луната. Искало им се отново да си поиграят със звездите и да ги прегръщат. Небето обаче било далече и нямало как да се върнат. А и те сега били толкова малки и крехки. По цял ден си мислели как да се завърнат в къщи, но никой не се осмелил да се отправи на дългия път. Тогава най-младият, най-едър от другите, казал на останалите:
- Да направим лък и стрела.
Всеки един от тях направил много стрели. Изстреляли ги нагоре в небето, но стрелите там си и останали, без да се помръднат. Тогава най-малкият от тях, този, в когото били необикновените сили, изстрелял своята стрела и като по чудо всички стрели се подредили във формата на стълба. Заизкачвали се децата към небето. Стигнали по средата и видели, че под тях има езеро, пълно с крокодили. Нямало как да се върнат назад, а толкова искали да видят родителите си… Ако се осмелят да вървят напред, рискът бил огромен, но това бил единственият начин да се завърнат вкъщи. Без да мислят повече, те се отправили към небето. В един момент последното дете по стълбата извикало гръмогласно. Обърнали се братята и сестрите и що да видят: братчето им не можело да си помръдне крака.
- Не ме оставяйте тук - извикало то. Трябвало да продължат напред всички заедно. Не можели да оставят приятел А и как баща им, Слънцето, щял да ги прегърне ако някой от тях липсвал? Нали трябвало всички да намерят място в обятията му Затова те се върнали да видят какво става..Приближили се и що да видят- един крокодил бил захапал крака на детето. Той бил забил зъбите си и не пускал крака на братчето им. Тялото му било огромно – пет метра се простирало то във водата. Ядосали се тогава братята и сестрите и ударили по носа крокодила Оттогава крокодилите не смеели да нападат деца. Куцукайки, последното дете успяло да се изкачи заедно с братята и сестрите си чак до небето. Баща им, Слънцето, видял отгоре всичко. Станало му мъчно, че децата преминали през толкова трудности, простил им всички пакости и силно ги прегърнал. Подарил на всяко едно от тях светлината, така, че да могат и те да греят - толкова ги обичал. Оттогава те греят с всички останали звезди, деца на Слънцето и Луната. А най-малкият кръстили Юзмабу. Седемте звезди са Голямата мечка

paro madre de dios, violencia en puerto maldonado 11/07/2008

2008-07-11T01:53:00.001+03:00

Urgent communication

fenamad@rcp.net.pe

Denouncement against the arbitrary detention and intentions against the physical integrity of indigenous people in Puerto Maldonado

The Native Federation of the river Madre de Dios, FENAMAD, communicates to the authorities, the organisms who work for the defense of human rights, the press and the public in general to denounce the following:
FIRST: at 2pm in the afternoon today Thursday 10 of july 2008, in moments when hundreds of indigenous brothers with their families where deciding to return to their communities, personal of the police started persecutions against them, initiating a panic, hitting and including firing bullets, arresting and handcuffing them.
SECOND: Until this moment there are approximately 23 identified detained, many of them hurt. THIRD: The detentions resulted without the existence of Judicial Orders and came at the same time that our organisation, which forms part of the Alliance of Federations, had a meeting with Mr Jorge Antonio Pita Villar, Governor of the Department, in which we agreed to lift the regional strike, with the confirmation of the arrival of a Commission of the highest level, head by the Environment Ministry, Antonio Brack, with the aim of attending to our demands based on our platform for the strike.
FIFTH: Like we have expressed in the announcements diffused yesterday, 9 July 2008, we object to the acts of violence committed by persons not affiliated with our organisations against the offices of the regional government of Madre de Dios, while we were in the office of the Governance in the Department, elaborating an Act of Agreement with the Governor.
SIXTH: We demand the respect of the human rights of our indigenous brothers and of all the representatives of the Alliance of Federations which have been detained, also their immediate liberation.

PUERTO MALDONADO, 10 July 2008

DENUNCIAMOS DETENCIONES ARBITRARIAS Y ATENTADOS DE PARTE DE LA POLICIA CONTRA LA INTEGRIDAD FISICA DE INDIGENAS EN PUERTO MALDONADO

COMUNICADO DE URGENCIA

LA FEDERACION NATIVA DEL RIO MADRE DE DIOS Y AFLUENTES, FENAMAD, SE DIRIGE A LAS AUTORIDADES, A LOS ORGANISMOS DE DEFENSA DE LOS DERECHOS HUMANOS, A LOS MEDIOS DE PRENSA Y A LA OPINION PUBLICA EN GENERAL PARA DENUNCIAR LO SIGUIENTE:

PRIMERO: A LAS DOS DE LA TARDE DEL DIA DE HOY JUEVES 10 DE JULIO DE 2008, EN MOMENTOS EN QUE CIENTOS DE HERMANOS INDIGENAS CON SUS FAMILIAS SE DISPONIAN A REGRESAR A SUS COMUNIDADES, EFECTIVOS DE LA POLICIA INICIARON PERSECUCIONES CONTRA ELLOS, SEMBRANDO EL PÀNICO, GOLPEÀNDOLOS E INCLUSO DISPARANDOLES, DETENIENDOLOS Y ENCADENÀNDOLOS.

SEGUNDO: HASTA EL MOMENTO HAY UN APROXIMADO DE 23 DETENIDOS IDENTIFICADOS, VARIOS DE LOS CUALES SE ENCUENTRAN HERIDOS.

TERCERO: LAS DETENCIONES SE HAN PRODUCIDO SIN QUE EXISTIERAN ÒRDENES JUDICIALES DE POR MEDIO Y DESPUES QUE NUESTRA ORGANIZACIÒN, QUE FORMA PARTE DE LA ALIANZA DE FEDERACIONES, SOSTUVIERA UNA REUNION CON EL SEÑOR JORGE ANTONIO PITA VILLAR, GOBERNADOR DEPARTAMENTAL, EN LA QUE ACORDAMOS LEVANTAR EL PARO REGIONAL, ANTE LA CONFIRMACION DE LA LLEGADA A PUERTO MALDONADO DE UNA COMISION DE ALTO NIVEL LIDERADA POR EL MINISTRO DE MEDIO AMBIENTE, ANTONIO BRACK, CON LA FINALIDAD DE ATENDER NUESTRA PLATAFORMA DE LUCHA.

QUINTO: TAL COMO LO HEMOS EXPRESADO EN EL PRONUNCIAMIENTO DIFUNDIDO EL DIA DE AYER, 09 DE JULIO, RECHAZAMOS LOS ACTOS DE VIOLENCIA COMETIDOS POR PERSONAS AJENAS A NUESTRAS ORGANIZACIONES CONTRA EL LOCAL DEL GOBIERNO REGIONAL DE MADRE DE DIOS, MIENTRAS QUE NOSOTROS NOS ENCONTRÀBAMOS EN EL LOCAL DE LA GOBERNACIÒN DEPARTAMENTAL , SUSCRIBIENDO UN ACTA DE ACUERDO CON EL SEÑOR GOBERNADOR.

SEXTO: DEMANDAMOS EL RESPETO DE LOS DERECHOS HUMANOS DE NUESTROS HERMANOS INDIGENAS Y DE TODOS LOS REPRESENTANTES DE LA ALIANZA DE FEDERACIONES QUE HAN SIDO DETENIDOS, ASI COMO SU LIBERACION INMEDIATA.

PUERTO MALDONADO, 10 DE JULIO DE 2008

CONSEJO DIRECTIVO DE FENAMAD

Perú: Alianza de Federaciones de Madre de Dios rechaza violencia producida por personas ajenas a las organizaciones
clasificado en:
Actualidad.
La Alianza de Federaciones de Madre de Dios rechazó hoy en horas de la tarde y de manera terminante la violencia e incendio contra la sede del gobierno regional producida hoy por personas infiltradas y ajenas a las organizaciones sociales de dicha coalición.
El siniestro fue provocado mientras se realizaba una masiva manifestación de más de cinco mil personas frente a la sede del gobierno regional y no pudo ser controlado por los bomberos por la ausencia de agua.
Las pocas decenas de policías fueron largamente rebasados por la muchedumbre en momentos en que la ciudad de Puerto Maldonado, capital de la región, carece de fluido eléctrico y hay serias restricciones para el uso de los servicios de Internet y telefonía.
La Alianza de Federaciones reiteró su vocación pacífica y a favor del diálogo mediante una larga reunión sostenida con el gobernador de la región a quién designaron como “interlocutor ante el Poder Ejecutivo y Legislativo para la atención de la plataforma de lucha mediante una Mesa de Diálogo de alto nivel”.
La citada alianza, que articula a las principales y diversas organizaciones sociales de la región, reiteró su invocación a la población en general “a mantener la calma y la tranquilidad como lo hemos venido haciendo hasta la fecha”.
La Alianza de Federaciones demanda la atención de una plataforma de reivindicaciones de contenidos nacionales y regionales.

8 Julio 2008 15:35
Perú: Denuncian nueva Ley Forestal y de Fauna Silvestre por atentar contra los bosques
clasificado en:
Actualidad.
El Foro Ecológico expresó hoy su rechazo al Decreto Legislativo 1090, Nueva Ley Forestal y de Fauna Silvestre (DL N°1090), por atentar contra los bosques del país. El decreto forma parte del paquete de normas expedidas por el Poder Ejecutivo abusando de las atribuciones expedidas por el Congreso para dictar normas referidas al Tratado de Libre Comercio (TLC) suscrito con Estados Unidos.
Pronunciamiento
En el marco de los compromisos adquiridos con el Tratado de Libre Comercio con EEUU y la Convención Internacional de Comercialización de Especies Amenazadas de Flora y Fauna Silvestres (CITES), el gobierno peruano tenía la responsabilidad de modernizar la estructura institucional y mejorar sus capacidades de gestión y control de los recursos forestales, cuestión que ya desde hace algún tiempo atrás se venia demandando desde varios meses por diversos sectores involucrados en la actividad Forestal a fin de mejorar la anterior Ley Forestal y de Fauna Silvestre N° 27380.
Lamentablemente, sin ninguna consulta a los principales actores del Bosque, el Gobierno central ha dado sorpresivamente un Decreto Legislativo (DL N° 1090, que da cuenta de una “Nueva Ley Forestal y de Fauna Silvestre”, así como una serie de dispositivos que ponen en serio riesgo la sostenibilidad de los bosques, dejando de lado los mecanismos de consulta y participación de los actores involucrados lo que significa un serio retroceso frente a los esfuerzos de construir un régimen forestal democrático que garantice la conservación y el aprovechamiento sostenible de los bosques en beneficio de todos los peruanos y peruanas.
Además, las otras normas contempladas en el paquete legislativo no hacen sino ratificar este espíritu de claro favorecimiento desmedido a la inversión privada sin tomar en cuenta consideraciones ambientales y sociales, consolidando de esta manera la opción de imposición y caos que hoy impera en el sector forestal producto de una pésima gestión del INRENA y el Ministerio de Agricultura.
Existe un generalizado malestar entre diversos actores del sector Forestal que en los últimos días han expresado voces de alerta sobre los impactos negativos de aplicarse esta nueva Ley Forestal y de Fauna Silvestre que pone en cuestión el concepto y el manejo forestal sostenible de los bosques; debilitando la estructura institucional en una orientación mas permisiva a la tala y comercialización ilegal de la madera; así como facilitando la privatización y el cambio de uso de tierras forestales a tierras agrícolas con declarados propósitos de promoción de los biocombustibles; entre otros preocupantes aspectos que requieren un exhaustivo análisis y la toma de posición de los diversos actores involucrados.
Por tanto, es sumamente preocupante esta nueva amenaza a los bosques del País, y por tanto se considera necesario y urgente una respuesta organizada y solida de todos los actores de la actividad forestal en el objetivo de proponer los cambios necesarios a este Schock legislativo, a fin de garantizar una gestión forestal sostenible, que sea efectiva, moderna y transparente.
Finalmente, exhorto al Gobierno Central y en especial del Congreso Nacional de la República, abrir los mecanismos de debate necesarios para una revisión del DL N° 1090 dado por el Ejecutivo, garantizando la mayor participación de todos los sectores involucrados en la actividad forestal, a fin de retomar la construcción de un régimen forestal sostenible en el Perú. Asimismo se está convocando para el 24 de Julio a la sociedad civil organizada ha participar en un Foro Nacional para fijar una posición y tomar acciones correspondientes.
Lima, 08 de Julio del 2008 www.servindi.org

Plataforma de Lucha de Madre de Dios
Contexto Nacional
Archivar definitivamente los proyectos de Ley 2133.
Derogación de los Decretos Legislativos N° 1073 (1015), 1089, 1010, 1054, 1090 y 1060.
Formulación de una Ley Minera aluvial.
Reposición de la Ley de Promoción de Inversión de la Amazonia Peruana (Ley 27037) y el retorno de los beneficios tributarios para la Región de Madre de Dios.
Rechazo a la política de la implementación de la TLC en la parte amazónica.
Rebaja de pasajes aéreos, eliminación de penalidades y rechazo a monopolio de la aerolínea LAN.
Rechazo a la política regional y nacional, respecto a los proyectos orientados al cultivo de biocombustibles en la región de Madre de Dios que implica devastación de recursos del bosque.
Garantizar el respeto de las normas y mecanismos de consentimiento previo de la población afectada por el otorgamiento de concesiones hidrocarburífero en la región.
Recorte definitivo el lote 113, superpuesto la Reserva Territorial a favor de los pueblos indígenas aislados y basta de ofertar las nuevas licitaciones superpuestas áreas de los no contactados en Madre de Dios.
Reiniciar los trabajos de manera inmediata para la culminación definitiva del puente Guillermo Billingurst y la conclusión de la interconexión eléctrica San Gabán.
Instalación de la comisión encargada para implementar la Declaración de las Naciones Unidas sobre los Derechos de los Pueblos Indígenas.
Reunión de trabajo con la presencia del gobierno central y su gabinete ministerial, con capacidad resolutiva y presupuesto para resolver los puntos de la presente plataforma.
* Contexto Regional
Implementación de una política regional agraria, con su respectivo presupuesto y una reestructuración de funcionarios de la D.R.A (rechazo al monocultivo de biocombustibles).
Fiscalizar y reformular los POA de los Proyectos de CAF-INRENA, priorizando el ordenamiento territorial, saneamiento físico legal de las propiedades de la región e implementación de proyectos sociales y productivos en el ámbito del Corredor Vial Interoceánica Sur.
Creación de Electro Madre de Dios.
Culminación inmediata del proceso de Zonificación Económica y Ecológica REAL (mapa castañero se declare como zona restringida para las actividades mineras y otros).
Exigimos inmediata solución a la plataforma de lucha de la UNAMAD.
Destinar un presupuesto regional especial, para los procesos de titulación y georeferenciación de las comunidades nativas, predios agrarios, concesiones castañeras y comunidad Arca Pacahuara.
Continuidad de servicio de transporte urbano y formalización en motocicletas lineales, mientras no se concluya con la habilitación, pavimentación y señalización de las vías urbanas en Madre de Dios.
Construcción de la planta Petro Perú y el precio exonerado de combustibles.
Declarar en estado de emergencia a la región de Madre de Dios por la falta de servicios básicos (agua, desagüe, pistas, veredas, canales colectores y cárcavas).
Creación del Hospital Regional y la implementación con medicamentos y profesionales de diferentes especialidades en los hospitales de tres provincias.
Para el presupuesto participativo, se instale un equipo técnico multidisciplinario para aterrizar en la formulación y ejecución de los proyectos sociales y productivos.
Ampliación de presentación PAMAs hasta 31 de diciembre del 2008 y asesoramiento con técnicos ambientales en el campo.
Implementación real de la educación bilingüe intercultural.

Puerto Maldonado 09/07/2008
The alliance of federations of Madre de Dios an organization made up of different local organizations such as The Native Federation, The Federations that represent local miners, brasil nut collectors, the Mother's Club amongst others (in total 11 different organizations) were involved in planning a regional strike with the backing of their bases.
The regional strike planed from the 7th till the 9th of July coincided with a national strike in all of the Amazon(8th till 10th July) and also parts of Peru (9th July).

For 2 months they organized with their representative groups and made arrangements to bring all of their bases to Puerto Maldonado for those dates. During all of this time, there was constant comunication from the alliance to the regional government making clear the basis for their strike. Having not managed to come to any agreement or even enter into conversation with the regional government, they went ahead with the strike.
On the first day the most visible presence on the streets were the native peoples, miners and brasil nut collectors who had organized pickets in most of the corners of the town. The strike managed to stop all trafic and commercial activities in Puerto Maldonado. The market was closed for three days and any motorbikes which passed were stopped. Most times the encounter resulted in punctured tires but there was no violence registered.
Most of the day the groups of people watched their posts and around midday each day they would march through the city. The reasons behind the strike were made very clear.
On the third day, at about 2 o'clock...........

АМАЗОНСКАТА КОСМОВИЗИЯ

2008-06-17T03:18:00.002+03:00

АМАЗОНСКАТА КОСМОВИЗИЯ

Всички общества и култури в историята на човечеството са се опитвали да си обяснят света, който ги заобикаля, произхода на земята, космоса и човечеството, както и неговото бъдеще. Космовизията е концепцията, която дадено общество развива не само спрямо действителността и обозримия свят около себе си, но и спрямо тези пространства, които са отвъд ежедневните перцепции и усещания. Космовизията се опитва да обясни основните черти и структурата на света като цяло и взаимодействието на отделните му части. Това обаче, което характеризира тази представа за света, е главно религиозното или мистично преживяване. Поради тази причина, всички религиозни традиции, от най-големите мисионерски религии като християнство, ислям и будизъм, до по-малките от локален характер, като тези на амазонските народи, са развили през историята своята собствена космовизия.
Докато научните виждания за света се базират на тезата, че реалността е материална и неразделна, космовизията допуска съществуването на множество сфери на реалността - видими и невидими.
При амазонската космовизия не само, че съществуват различни светове, всеки от които има своята топография, обитатели и закони, но съществуват и различни сфери в самата реалност, в която ние живеем. Една типична характеристика на амазонските схващания е анималистичната /одухотворяващата, оживяващата/ концепцията за универсума, която твърди, че всеки материален обект или субект има своето спиритуално съответствие. Спиритуалното пространство на обектите, животните и натуралните феномени е възприето като примордиална есенция: тоест първичната и истинска форма, които те са имали при създаването на света, преди да добият сегошния си външен вид. Тези духове, които в повечето случаи имат човешка форма, са част от нещата, феномените и животните, обаче имат навика да се превъплъщават и да се лутат по земята . Освен това на света съществуват серия от нематериални същества: божества, демони, лоши и добри духове, които могат да се превъплъщават материално и да добият образ, но чиято есенция е спиритуална и невидима.
За местните амазонски народи реалността е маска, едно превъплъщение, което прикрива истинската реалност. Това не означава обаче, че тази преоблечена реалност е по-малко съществуваща. И материалното, и спиритуалното съществуване са считат за реални. Докато нашият външен вид е считан за пасивна обвивка, то душата ни или отражението ни в другия свят има невероятна сила. Невидимият свят, в които живеят духове и примордиални есенции, са извор на познания и мистични сили, които са необходими за доброто на човека и за нормалното функциониране на обществото. Поради тази причина, важна част от религиозните индивидуални и колективни преживявания на амазонските народи е опознаването на тази невидима реалност.
Според религиозното схващане на тези народи, достъпът до невидимият свят се осъществява чрез една от множеството души или есенции, които изграждат спиритуалното пространство на човека. Това се постига чрез сънищата, когато душата броди по този и по други светове ; чрез поглъщането на психотропни и халюциногенни вещества като аяхуаска, датура или концентрирания сок на табако-то, които помагат на душата да се откъсне от тялото и да предприеме астрални пътешествия; чрез серия от аскетични или смъртно-болезнени практики за тялото, като дълго безсъние или постене, постигащи същия ефект. Чрез сънищата всички мъже, жени и деца могат да експериментират контакт с невидимия свят и по този начин да добият значителни познания за по-продуктивен и добър живот. Само специалистите, след дълги практики, могат да пътуват в тези сакрални светове и да добият от жителите му познания и сили, които да им позволяват да лекуват или да разболяват, да дават живот или смърт, плодородие или разруха.
Обикновено местните амазонски народи считат, че доброто на човек и на общността зависи от това дали е хармонична връзката между видимата реалност на хората и невидимия свят на божествата, духовете и примордиалните есенции. Прекаленият лов или излишното убиване на животните може да разсърди пазителят на лова или примордиалната есенция-душа на някое животно, убито в повече. Злоупотребата с храната би разгневила примордиалната есенция-душа на растенията или духовете - пазители на дадена чакра*. Така разгневените духове могат да си отмъстят като скрият животното или направят така че, чакрата ти да не е продуктивна. При тези случаи хармонията и равновесието между различните части на Космоса могат да се възстановят само чрез церемониални практики и ритуали, извършени от съответните религиозни специалисти: шамани или профети. Чрез тези ритуали шаманите предпазват своите хора също и от лоши духове, които населяват другите светове. Получаването на познания и сили от сакралните същества е фундаментално необходимо за оцеляването на хората в Амазония.
Не по-малко важни са творческите способности и естетичните вдъхновения, използвани при орнаментация на текстил, керамика, кошници и други уникални произведения на амазонските жители. Повечето от тези рисунки биват внушени и демонстрирани от сакралните същества по време на сънища или астрални пътешествия в далечни светове. Същото се отнася и до музиката, песните и танците.
Вместо рязкото разграничаване между природа и общество, човек и животно, сакрално и профанно, така характерно за западното общество, при амазонската космовизия е важно мнoгoпластовостта на реалността, проходимостта между границите и активното взаимодействие между всички същества, обитаващи различните части. Оцеляването на хората поради тази причина зависи изцяло от добрите отношения и редовната комуникация с жителите на останалите светове.

prevod ot ojo verde ......perumiwa

25% de ninos nativos de la Amazonia mueren antes de los 11 anos

2008-05-22T17:33:00.001+03:00

Poslednite danni sochat che 25 % ot detzata na Amazonia ne dostigat 11godishna vuzrast!!!

- "dostuput do sanitarnite uslugi e pochti nedostupen", kazvat mestnite obitateli na amazonia i spodeliat sviata surova deistvitelnost. Dokladut potvurzdava uiazvimostta na amazonskite etnosi spriamo bolestite, koito dnes naseliavat tropicheskite gori - spin, infekcii, alkoholizam, surdechni bolesti i drugi. 50% ot vuzrastnite umirat predi da navurshat 42 godini.

Medicinskite centrove sa neoborudvani, lipsva personal, lekarstva i 65% ot lekarite njamat dori predstava ot kulturata na mestnite hora i ne znajat kak da se konfrontirat s tjah. Transportni sredstva za prevoz na bolnite do naj-blizkite po-golemi medicinski centrove-njama, 33% ot punktuvete njamat s kakwo da konservirat vaksinite...

Tova, koeto e neobhodimo -kachestvena medicinska pomosht, lekari, medikamenti, pitejna voda, mezdukulturni posrednici.

prevod v sukrashtenie ....perumiwa

AYAHUASKA

2008-05-16T20:14:00.000+03:00

AYAHUASKA

АЯХУАСКА
Запознах се с Мануел през август 2007, търсейки заедно със Събрина шаман, при когото тя може да пие аяхуаска. Мануел живее почти инkогнито заедно със семейството и децата си в една най обикновена незабележима къща в Пуерто Малдонадо, където имах късмета да живея и аз един месeц, по покана на Мануел. Първото ми впечатление беше на търпелив и добър човек, излъчващ простота и чистота, а не някаква странна мистичност, която да ме обърка. Физически як и здрав, усмихнат и приветлив. Бях в криза поради евентуалната раздяла с човека, с когото живеех, и му обясних че вътре в мен има някакъв гняв, които ме човърка; очите ми се насълзиха от натрупаните емоции, които не можех да овладея в себе си, а той без да се трогне каза със спокоен глас, че всичко е наред и че ще ме излекува.
Първата ми сесия или ритуал с аяхуаска – първото пиене - беше запознаване с някои аспекти, които дотогава не познавах в съня ми- змията, цветовете и пряк досег до негативната ми част. След като повърнах обилно всичко, започнах да “виждам”. Преминах през страданието си на бързи обороти , плаках като малко дете поради диаболичната непозната обвързаност, която ме караше да страдам всеки път когато исках приятеля ми да бъде това, което на мен ми харесва, а реалността не съответстваше с желанието ми. Освободих се за секунди от цялата мрежа в която бях оплетена - емоции, неконтролирани импулси и мисли и пред мен започнаха да се появяват всички възможни цветове на амазония, влезнах в един изключиелно омaйващ и ефирен свят. Пред мен летяха пеперуди с неописуеми шарки. Появи се една огромна златисто зелена змия. Усещането в мен беше на възторг и преклонение пред силата и’, в мен се вля усещане за спокойствие и енергия. Змията се извиваше пред мен и в един момент сложи огромната си глава върху моята, сякаш ми каза-вече аз ще съм втората ти глава и ще те науча да се пазиш. Това ще ми носи протекция и сила и ще отблъсква лошите духове от мен. Тогава разбрах че всеки е шаман за самия себе си, духът на огромната боа дойде да ми каже, че аз сама трябва да се боря с лошите енргии.
….Живях около месец заедно с шамана и неговата фамилия. Преди да отида в къщата му сънувах съпругата му заедно с няколко стари жени, които ми говореха на непознат език и сякаш ме обучаваха на нещо. Мануел казва че трябва да се уча и да го следвам в това, което прави. Вече присъствах на няколко сесии, на половината от които пих заедно с него и останалите пациенти.
Шаманство е аутотерапия, всеки е сам за себе си най-добрият медик, но не всеки е способен да отблъсква лошите духове от себе си и да се сработи с добрите.Работата на шамана е да те насочва несъзнателно и да те предпази от духовете, които причиняват вреди, защото не всеки доминира тези пространства. Пиенето на аяхуаска е изпадане в дълбок транс и пътешествие вътре в себе си. Аяхуаска е опознаването на причините и следствията на дадени болести, проблеми, привилегии или събития. Отварата, която се приготвя от лианата аяхуаска, листа от кока и листа от чакоруна(и други) се вари цял ден, докато не остане едно шишенце силно концентрирано лекарство. За шаманите и местните хора аяхуаска е лекарство, терапия, медицина, пречистване от непознатите и тайни сили, които често определят живота ни. Защо аутотерапия- защото “виждайки “ човек сам успява да си постави диагноза и да прогледне в същността на проблема. По този начин открива път за преодоляването му. Шаманът е този, които в момента на транс те пази от лоши сили и дава напътствия по невербален начин накъде да отидеш. Шаманът е пазителят на духа ти и този, който успява да изгони лошите духове. Песента на шамана носи позитивни мисли и медитация, в която човек трябва да се задълбочи и да опознае силите си. Голяма част от един шамански ритуал е свързан с постановка-театър, в които човек става и зрител и участник. Само така успява да деконструира всичките излишно натрупани емоции в себе си и да сглоби една нова визия, където той трябва да участва активно в живота си. Познанията на шамана са в непознатия за нас спиритуален свят, чийто ефекти се отразяват върху ежедневието и живота ни без ние да си даваме сметка защо и как.
Мануел работи с известно количество персонажи, които нарича доктори и които извиква при всяка сесия-доктора сиренита, доктор индио, доктор кобра –негов личен пазител, участници, които в действителност при силна концентрация пациента може да види. Всеки извикан доктор има своята задача и роля в терапията на пациента. Доктор Индио е висок, огромен мъж, той лекува казва. Доктора сиренита е мъничка и игрива, подскачаща и жива. При една от сесиите един архитект каза че е видял тази жена, била цялата облечена в шарени дрехи. Тя била безстрашна и лекува с веселие. Не ги познавам добре, но съм имала щастието да се запозная с тях.
Питам Мануел защо идва лошото-казва че има хора, които специално се занимават с това, да пращат магии, да ти правял злини. Питам се защо на някой му трябва да прави злини, а той ми отговаря, че това се получава когато няма любов, когато човека е преживял травми и е бил лишен от красотата на живота. Тези лоши сили не трябва да се допускат, неговата работа е да ги прогонва и енергийно да изчисти пространството, създавайки протекция и добри визии. В помощ са му и духовете на растенията. Духове на животни също идват и му съдействат във битката със злото….змията например нарича доктор kобра, тя се увива в краката му всеки път когато лекува и е негов личен пазител.

Интервю с Mануел

Мила Банкова и Стефана Петрова

-Мануел, как за пръв път научи за аяхуаска и зашо се заинтересува да лекуваш хора?
---Бях в Бразиля, на границата между Перу и Боливия. Срещнах приятели, които ми разказаха за аяхуаска-та и ми казаха, че идва един учител, маестро, от Kонтамана, близо до Пуkалпа*, от същия град откъдето съм и аз. Така те ме заведоха при него и той наистина беше от Kонтамана и аз говорих с него. Преди никога не бях пил аяхуаска, но бях чувал. Аяхуаска-та е лиана, лечително растение, има форма на въже. Служи за много неща, за да лекува самото тяло, например от инфекции, схващания, рани в стомаха, различни заболявания и освен това тя те кара да виждаш, пренася те в друго измерение. Показва ти самото растение, показва ти духовете на растенията, показва ти също така и болестта на пациента. По този начин се лекува. Аз например, когато пих в началото видях всички проблеми, които ми се случваха на мен , после започнах да виждам други болни и по този начин се научих да защитавам хората от тези, които им правят лошо. Така се научих да лекувам, бях с моя учител 2 години. 2 години подготовка с него, за да мога да работя сам . От този момент вече бях самостоятелен и започнах да лекувам и защитавам много хора. Много научих от моя маестро. Нaучих се също да лекувам къщи, да лекувам добитък.

*Пуkалпа се намира в средната част на перуанска Амазония, граничеща с Бразилия

-Как се учи човек да лекува с аяхуаска, кои са най-важните моменти?
---За да излекуваш някои болен човек, си има различни строфи, песни, например паипайкаро лекува, когато някои отправя лоша енергия към теб, проклятия. Има други песни за малки деца които са уплашени, където самите растения се възпяват, аяхуаска, шиуауако, тое и други. С тези песни се изхвърля лошото.

-Какви бяха твоите 2 години, какво правеше за да се научиш?
---През тези 2 години аз имах огромно доверие на моя учител, той винаги е бил добър с мен. Той ме научи да приготвям медицината, за 7 месеца се научих да приготвям добре аяхуаска-та. През останалото време следях какво прави и го наблюдавах.

-Какво би казал на тези, които никога не са чували за аяхуаска и които се страхуват да опитат световете, в които тя може да ги заведе?
---Първо искам да кажа че аяхуаската е добро растение, тя лекува и дава визии, отваря ти очите , но визията е реална , тя е част от живота, от нашия спиритуален живот, това е вид реалност, която може да бъде видяна. Човек не трябва да се плаши или да вика, а да се концентрира и чрез мислите и визията може да види ясно какво му има, дали ще е болест или друго, като медицински преглед.

-Какво представлява тази друга реалност?
---Това например са болестите, или някои истини или болkи, може да бъде проклятие или инфекция, или някой да ти е направил зло. С аяхуаската ти самият се пречистваш.

-Всеки ли може да бъде шаман или трябва да имаш определени способности?
---Всеки човек може да се научи, но зависи и от неговите способности или до колко той може да и удържи, устои, колко е силен. Всеки ритуал може да бъде много различен и понякога има много болни хора или страшни проклятия и много е напрегнато да видиш някои неща. Понякога може да не успееш да контролираш нещата. Но това трябва да го преoдолееш, да си силен.

-Какво виждаш, когато проникваш зад образа на един човек, какво виждаш в болестта точно?
---Виждат се много неща от спиритуалня живот. Можеш да видиш други лоши духове. Има добри и лоши духове, има доктори от самата наука* добри и лоши. Но да правиш лошо е безсмислено. Най добре да се научим да лекуваме и да правим добро на хората, на човечеството, на приятелите, на братята ни, на нашето семейство. Например, вижда се енергията на човека, а ако имаш болка-се вижда черно петно.
* шаманизмът Mануел нарича наука.

-Кои са духовете които ти помагат?
---Доктор Аяхуаска, доктор шиуауаkо, това са растения и те носят своя дух, имат да кажем майка. Тое’, kоkа, чаkуруна, аяхума, различни растения. Тогава идват и лечителите на самата наука. Доктор Индио, доктора сиренита, пиедра лус( камък от светлина), драго чино(които знае бойни изкуства), доктор слънце. Всички тях трябва да знаем как да ги доминираме и само тогава можеш да лекуваш хора.

-Кое е това, което ти наричаш бог?
---За мен бог е създател,висш дух, на които ние се доверяваме. Аз например имам доверие в него, респект и милост.

-А как се приготвя аяхуаската?
---Аяхуаска се намира в така наречената селва, има своите места, където расте, търси се, реже се с респект , нарязва се и се слага вода, вари се, докато остане много малкo течност. Слага се чуkуруна, тое, kоkа и други растения.

-Разменяш ли опит с други шамани?
---Понякога, но понякога не искам да разменям опит, защото някои управляват различни неща и доминират други духове, а на мен не ми харесва, когато те знаят лоши тайни или причиняват зло. Аз обичам да правя добро на хората, да ги лекувам , това е което аз съм научил, затова понякога не обменям опит с други. Има лоши и добри шамани. Аз искам да бъда с добри хора, не ми харесват лошите.

-Вярваш ли, че аяхуаска може да излекува всичко в духа и тялото на човека.
---Аяхуска лекува всичко, спиритуално и материално, аз силно вярвам в това.

-По лесен ли е живота, когато имаш достъп до тези други светове, какъв е живота на шамана?
---Един шаман има спокоен живот, живее здравословно , не се притеснява много , не се коси, но един шаман не трябва да е с много жени и да води развратен живот, да пие. Може, но само с чисти жени, добри, за да има повече сила и енергия. Хахахахахаха

-В някои преводи аяхуаска се превежда като лозя на света?
---На quechua аяхуаска значи дяволска кръв. Но не знам защо.

-За какво си мечтаеш? Каква е твоята мечта?
---Да излекувам много хора болни или които живеят бедно. Чрез аяхуаската и някои песни може на човек да му донесеш пари или късмет.

АМАЗОНИЯ - Ла селвa

2008-05-13T04:33:00.001+03:00

АМАЗОНИЯ - Ла селвa

Амазония е име, което събужда фантазията на всеки - джунгла, индианци, тропически пищни цветове, екзотични животни и плодове. Но зад тази привлекателна картина се крие една непозната на хората неизмерима сила за спасение, неизчислими богатства, застрашени от алчността и лекомислието на хора с жизнен девиз ”след нас и потоп”.
Наричат АМАЗОНИЯ „бял дроб на планетата”. Тя заема 62% от територията на Перу и въпреки това е малко позната. За някои това е самия ад - непроходим мрак, пълен с опасности, усещане за загадъчни сили, невидими с просто око; за други Амазония е рай, вълшебна красота и напираща сила за живот. За трети, обаче, тропическите гори представляват обилни богатства, които чакат да бъдат изчерпани - дървесен материал, злато, петрол, природен газ и още много други ресурси. За местните хора гората е земята, която е техен дом и с която винаги са живели в хармония, изпитвали са първичен и естествен респект към нея, тя е техният извор на храна, вода, лечебни билета, на смях, песни и тъгa.
В днешно време Амазония не изглежда вече толкова страховито непозната и мощна, за да уплаши алчността на човека, въоръжен с всякаква техника и една култивирана ненаситност към несметните богатства на джунглата. Затова всекидневно тя вече безпощадно е използвана, унищожавана и замърсявана.

Митът, които първоначално стимулира колонизаторите да завладеят джунглата, говори за едно огромно девствено, ненаселено от “хора” пространство, с множество ресурси и приветстващо всеки, които има достатъчно кураж да се втурне в търсенето на безкрайните богатства.
Още от самото начало държавата Перу отказва да разглежда земята на амазонските етноси като отделна част от територията си и през 1945 г., при мандата на президента Рамон Кастия започва окупацията на тези гъсти зелени пространства, измежду които се извиват като змии огромни кафяви реки. Така колонизацията на гората се превръща в главен фактор, водещ до изчезването на местните култури, до тотална промяна в традиционното използване на териториите и до постепенното унищожаване на Амазония, което продължава с пълна сила и сега. Всички политически елити „забравят”, че тази древна земя е била стотици години дом на изумително интересни местни хора, уникални етноси, живели в хармония с гората, пълни с преклонение и грижовност към нейната жива сила, която приютява собственото им оцеляване и им дава живот.
В тази опасна игра конците дърпа Лима. Постепенно Амазония се изпълва с каучерос, мъже, които извличат каучука от вековните дървета, с мисионери, с емигранти от Андите и вечните безкрупулни търговци, без които не минават нито едни човешки времена. Днес в Амазония се сече както никога досега. Девствените гори стенат под машините на мадерерос, секачи на дървета. Тайнствената земя на джунглата, свикнала да долавя само тихите стъпки на пумата и свистящите извивки на анакондата, сега оглушава от трясъка на металните паяци на петролните магнати. Огромните кафяви реки, домът на каймани и пирани, сега са пълни с живак и са обиколени от златотърсачи. Авантюрата да си турист в Амазония е придружена не от естествено проникване в нейните могъщи влажни дебри, а от изроденото желание за лукс сред селвата, който постепенно слага порочния си отпечатък навсякъде. Днес Амазония, погледната от самолет изглежда плешива и болна.

„измиване на златото”

Връзката между колонизаторите и амазонските народи и до ден днешен е абсолютно неравностойна. Още в самото начало местните хора били считани за нецивилизовани, начинът им на живот е бил подценяван и пренебрегван. Хората често били избивани или поробвани. Бързо идва и тяхната асимилация, както и постепенното отхвърляне и забравяне на културата им. Натискът, упражняван върху тях и промяната в използването на природата, превръща Амазония в бързо развиващо се доходoносно място. Днес тя е цел за големи предприемачи, както и за много семейства, слизащи от Андите и от други райони в Перу, които идват да търсят работа.
В миналото хората, чийто дом е бил гората, не са имали заседнал начин на живот, а са се движели в определени територии, завладявали са нови. В днешно време те живеят като нас - в даденото им селище и на отпуснатата им след дълги преговори с властите територия. Изпросена собствена територия! Някои от тях имат мобилни телефони, движат се с мотори и ядат опаковани в пластмаса или тенекия храни, пият кока-кола и гледат телевизия. Една част от така наречените комуни (заселени места) имат своята сателитна чиния, гледат видео и пят бира. Други са направили избор да няма контакт с “цивилизования” свят. Например всеизвeстните Масkос Пирос, които не желаят да имат контакт с глобализиращия се свят и умишлено се крият. Наричат ги хора “без връзка”. Живеят в южната част на Амазонската перуанска гора, която граничи с Андите, с Бразилия и Боливия. Малко се знае за тези номади, за навиците и познанията им, за езика им, но едно е сигурно - че те са перуанци под юрисдикцията на закона и че държавата има власт над все още дивите площи, които обитават. Казват, че са наследници на различни етноси, но за публиката те са масkос. Голи и сурови, ловци и номади, те се движат в малък триъгълник от все още девствена горска маса, незаобиколена от врагове, заплахи и болести. Антрополози, учени, мисионери-всички търсят тези странници в очакване да ги срещнат първи, за да ги анализират, цивилизоват или просветят в нечия „истина”. Туристически компании, които предлагат случайна авантюристична среща с тези „фантоми-фантазми” – последните оцелели от една човешка трагедия в Амазония, трагедия, която всички предпочитат да не си спомнят. Засега единствените, успели да осъществят контакт с тях, са така наречените мадерерос, които в търсене на скъпоценен дървесен материал проникват и в най-непокътнатите части на Амазонската гора. Триумфиращо заредени с автоматични оръжия, те изпитват разрушителна гордост от настъпването на цивилизацията срещу последните „диваци”, останали в историята на земята. През 2001 в малка война се срещат лъка и пушката! От този конфликт падат убити петнайсет масkос пирос. През август 2007 по медиите излизат сателитни снимки - хванати в крачка “без връзка”, стоящи мирно на брега на реката. Причината – август e най-сухият сезон, в който костенурките чарапас снасят яйцата си по поречията. Костенурчите яйца са част от хранителната диета на локалните човешки видове -едни от мнoгoто обитатели на джунглата. И до ден днешен всички са в очакване да се установи връзка с мистериозните хора, наречени “без връзка”. Твърде вероятно е обаче в близко бъдеще от тях да не остане и следа, защото търсенето на петрол постепенно поглъща и национален парк Ману.

Мадре де Диос – световна столица на биоразнобразието
ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА В АМАЗОНИЯ ИЛИ НОВАТА ФОРМА НА ПОРОБВАНЕ ЧРЕЗ ПОГЛЪЩАНЕ /АСИМИЛИРАНЕ/ НА УНИКАЛНИ ЗА ПЛАНЕТАТА КУЛТУРИ

Мадре де Диос, със столица Пуерто Малдонадо, се намира в югоизточната част на Перу. Тази област граничи с могъщите Анди, както и с държавите Боливия и Бразилия. Обширният район е сърцето на Амазония и е изключително богат на природни ресурси, на животински и на растителни видове, част от които не се срещат никъде другаде. Името му буквално преведено означава „майка на боговете”. Разказва се че на една от експедициите в началото на 19век била намерена икона на богородица на един от амазонските речни брегове.Тази река днес носи същото име Мадре де Диос.
Тропическата гора на Амазония се нарича „селва” и от древни времена е дом на множество етнически групи, всяка от които се различава със свой език и култура. Такива например са мачигенга, иняпaри, есе еха, пиро, амахуака и яминахуа. Част от племената поддържали контакти с империята на инките, които обаче не успели никога да завладеят богатите на злато, но и на опасности амазонски територии. В тези територии не може да живее който и да е и до ден днешен, защото условията изискват особени човешки качества и издръжливост. Въпреки всичко, още през 16 век първите експедиции на колонизаторите постепенно проникват и започват да проучват района, но той си остава все така тайнствен и девствен векове наред.
По-сериозен интерес за външния свят Мадре де Диос започва да представлява едва през 1900 година. Причината е каучука! Неговото масово извличане и производство се превръща в края на автономията на района за местните хора. Започва тоталната агресия на алчността и разгръщането на хищните интереси за изчерпване на ресурси от тази пълна с богатства земя. Този процес довежда до дислокация на много племена в различни отношения. От една страна мнoгoбройните болести, които носят колонизаторите като варицела, жълта треска и други непознати тихи убийци унищожават хиляди безпомощни срещу тази напаст хора. От друга, започват множество битки между самите местни племена, които в търсене на спасение от белия човек панически нахлуват в чужди територии и предизвикват разрушителни междуплеменни конфликти. От трета страна да не забравяме и директното им избиване от страна на колонизаторите. Всички тези фактори, водят до трагично изчезване завинаги на голяма част от населението.Племето и културата Харакмбут например от 30 000 жители, в днешно време не наброяват повече от 1500 човека, а племето Инямбари има само четирима представители.

В края на 19-ти и в началото на 20-ти век в района Мадре де Диос пристигат множество колонизатори с големи групи работна ръка от местни хора, подлъгани от надеждата за прехрана, сигурност и по-добър живот.Това са силни мъже от Андите, които са отлични изпълнители. Други работници са доведени от вече завладените краища на Амазония. Те познават джунглата и нейните опасности и така служели като водачи в мистичните и непознати гъсти пространства на селвата. По този начин през 1902 година се основава столицата на Мъдре де Диос, Пуерто Малдонадо.
През 30-40-те години започва да се набляга на търсенето и предлагането на прочутите бразилски орехи, така нареченатa кастаня(castagna , brazil nut или с латинско наименование bertholletia excelsa), а през 60-те години за пръв път започва износът на тази ценна стока за външния пазар. През тези години броят на местното население в Мадре де Диос е не повече от 10 000 човека. Построяването на път до Куско води до нова търговска вълна. Този път ценният дървесен материал става основа на икономиката на района. Започва огромен наплив от хора, който продължава и до ден днешен. Пришълците са от така наречената “сиерра”- в Андите. Новите заселници са предприемачи, работници и в някои случаи буквално роби . Много хора и цели семейства прииждат ежедневно в търсене на нов късмет, привлечени от митове и легенди за по-добър начин на живот, за висока заплата, но се изправят срещу тежкия климат и непознатото гъсто зелено пространство като омагьосани роботи, които търсят злато, режат дърва или буквално казано-вършат черната работа на предприемачите.
През 70 години настъпва първата масивна златна треска в района. Извличането на злато и до ден днешен е значима част от икономиката на Мадре де Диос. Поради използването на вредния материал „меркурий” /живак/, задължителен в злотодобивния процес, днес реките са тежко замърсени, въпреки, че риболовът е важна част от оцеляването на стотици хора тук, техен поминък от стотици и хиляди години, а рибата в палмови листа е специалитет на местната кухня! Рибата е пълна с живак и е токсична. Непрепоръчително за избор ако отидете на ресторант в джyнглата!
Patarashca

Легендата за девствената непокътната джунгла, спасена и съхранена от цивилизацията, вече е в историята. Нещо повече! Месните опасности за здравето, нанесени от външните нашественици, от варварската експлоатация на природата, на водите и съответно оттам и на почвата, липсата на всякакви правила при безогледната експлоатация на богатствата на района, го правят опасен за здравето на хората, а също опасен за екологията на цялата планета.

Районът Мъдре де Диос е уникален не само за Перу и Латинска Америка, но и за целия свят с удивителната си природа, флора и фауна, които крият все още неизброими тайни, лечебни растения, удивителни представители на животинските и дървесните видове, които не можете да срещнете никъде по света, както и най-голямото богатство-местните култури, езици и обичаи. За днешните нови завоеватели Мадре де Диос открива изключително много лесни възможности за безогледна печалба. Тази част на Амазоня предлага богат дървесен материал, бразилски орех, петрол, газ и злато, но това, което никой друг няма в света, е най-голямото познато биоразнообразие. Само на едно единствено дърво били открити повече от 600 вида мравки и инсекти, което предизвиква безкраен интерес за изследователи и учени. Майката на боговете е Земя на възможностите, в която обаче действителността и ежедневието за местното население се е превърнало в тежка експлоатация, бедност и убийствена социална и културна изолация, стигнала до сегрегация. Това положение се отнася особено силно до младото население. Невъзможността за достъп до социалните структури, до добро образование, до най-обикновено здравеопазване и като следствие до маргинализацията, крие голям риск за близкото бъдещето на територия. Природните и туристически ресурси са достатъчни, за да покрият основните нужди на обитателите на Мадре де Диос. Без съмнение обаче, нивото на бедност е изключително високо. Навлизащата с всичка сила глобализация доведе със себе си и построяването на магистрала през района, свързваща Тихия с Атлантическия океан. Желана и критикувана, за добро и зло, днес построяването й е факт. Това е причина и за мигрирането на голяма част от населението направо от гората в по-големите градове на района. Последствията са: увеличаваща се в геометрична прогресия мизерия, болести, неграмотност, на фона на загуба на собствената идентичност, история, традиции и навици.

При наличието на всички тези ресурси, от страна на управляващите няма никаква инвестиция. Няма социални структури, голяма част от населените места са труднодостъпни, училищата са на трагично ниско ниво, а санитарните услуги са в окаяно състояние. В Пуерто Малдонадо, столица на Мъдре де Диос, голяма част от кварталите са без електричество, вода и инфраструктури. Работа често няма, а когато има – тя е платена под нормалното заплащане, неосигурена е и в повечето случаи рискова за здравето. Според статистиките, 60% от икономиката на цяло Перу се гради на черна нелегална работа. Цари сивата икономика и безскрупулната експлоатация без елементарно спазване на човешките права!.
Областта Мадре де Диос има площ от 85,182.63 км и население от около 100 000 души, като само 10% от тях са местни, а другите идват главно от Андите - Куско и Пуно. Но кой има най-голяма полза от убийствената социална действителност и от изолацията на местното население? Факт е, че голяма част от местните етноси бива „консервирано” в резервати, без шансове за развитие и собствена форма на комуникация с външния свят. Местните племена са ценен научен материал за антрополози, изследователи, учени и туристи, но междувременно самият „материал”-хората, биват държани настрана от наличния капитал, от ресурсите и богатството, които предлага Мадре де Диос, както и от участие в решаването на проблемите на района и вземането на решения. Големите компании получават лицензи за отсичане на дървесен материал и не дават възможност на малки предприемачи да имат достъп до пазара, хората биват експлоатирани само за тежка работа и в някои случаи дори поробвани по един безогледен и ненаказан начин. Туризмът е монопол в ръцете на чуждестранни компании, които не оставят нито стотинка от печалбата за местни нужди или за спешни социални и здравни проблеми. За антрополозите и учените този район е златна мина – световна столица на неизчерпаемо био-разнообразие. Местните племена са подлагани на анализи и целта на много неправителствени организации е те да бъдат такива, каквито са били в миналото векове назад - по възможност с пера, нарисувани лица, отровни стрели и дивашки буйни танци. Защото това привлича вниманието и изкарва пари. Една неповторима култура се превръща в световно шоу и кич и става обект на евтини сензации и ексцентрични търсачи на силни усещания, които никога няма да разберат колко сила и полезна за цялото човечество универсална мъдрост има зад външното многоцветие на етносите в Амазония. Съхраняването на уникалната култура на древните индиански обичаи и традиции изисква хуманно премислена и мощна стратегия, която да спаси на първо място тези хора от човешкия им геноцид, от бавното им физическо измиране и социалното им оскотяване, да ги накара да се почувстват истинските носители на своето бездънно богатство в душите си, в сърцата си, в познанията си и в живота си на жители на селвата и приятели на джунглата. В противен случай тази маргинализация е една бавна смърт на културната им специфика, поради липсата на шанс за собствено човешко развитие, доведено до санитарния минимум на физическото оцеляване. Според изследователите, които правят научен бизнес, те трябва да изглеждат за света такива, каквито винаги са били в миналото - екзотични, мистични, странни, но оставащи за нас с неясна мъдрост и мистично познание….. А ние отстрани да строим магистрали, да отсичаме дървесния материал, да унищожаваме реките, отсявайки и прибирайки златото им, да забраним риболова, лова и да защитаваме животинските видове с приоритет пред хората и човешкия род въобще! В училищата на Мадре де Диос се учи световната история, испански, история на колонизацията, но не и местната култура, не и мнoгoобразието на етносите в Амазоня и в Перу.

Един ученик в обикновено квартално училище в Европа знае в пъти повече за Перу от самите перуанци в Амазония. Наскоро приятел от Лима сподели, че никога през ученическите си години не бяха му казвали че в Перу съществуват десетки различни етнически групи, камо ли пък в Амазония. Убийствената бедност смачква усещането им за достойни хора с удивителна култура и ги прави роби и невежи бедняци. Още от самото начало на контакт с външния свят в Амазоня много силно влияние започват да оказват религиозните мисионери. Обучението и до ден днешен в образователната система по тези места не засяга теми като традиционната култура, не се учи местния език и обикновено учителите са от други места. Програмата включва християнство и история на Перу от 1500-та година насам, на стените в класните стаи висят плакати на колонизаторите, а по улиците децата маршируват и пеят националния химн.

В Пуерто Малдонадо работя с деца и мога да дам реални всекидневни примери за нивото на образование, както и за сегашния им начин на живот. Дори на 13-14 години голям процент от децата не могат да смятат, четат трудно и разбират с усилие, а много от родителите са напълно неграмотни. Перу, след Хаити, е на последно място по образователна система в испано-езична Америка и е с най-голям брой неграмотни хора, като не се забравя, че е една от най-богатите на ресурси държави в света. Това води до тотална невъзможност на хората да се защитят, да имат дори минимален шанс в бързо глобализиращия се свят, в който, ако нямаш пари - детето ти боледува или умира, не ходи на училище, има паразити по тялото си и червеи в стомаха и от недохранване не развива умствените си способности и то в самата 2008 година. Всичко е пари - дори и в Амазония довчера невинните в своето достойно природно съществуване жители на селвата-джунгла научават първо това правило, което всъщност бързо ги убива щом започнат да вървят след него, поради това, че нямат способности и модели в съзнанието си. Древните форми на организация на хората вече ги няма, те са загубени и са потънали в имитацията на днешното съществуване сред пластмасов бит и евтин кич. В миналото не е съществувало земеделието, защото хората живеели съобразно природния цикъл и ловували, познавали това, което гората им предлага във всеки сезон. Идващите от Андите жители донасят като практика земеделието, сеят ориз, домати, имат кокошки, крави…и въпреки всичко, днес това не им осигурява доход, за да изхранят нормално семействата си, не им достига дори като обикновена храна за самите себе си, а камо ли и за тетрадки на децата, за медикаменти, транспорт и елементарни човешки нужди.

Каква е всъщност действителността през 2008година?
Бразиски орех/кастаня

Бразилският орех е основен продукт в икономиката на района Мадре де Диос. Сабалуьок е селище, което се състои от около 180 човека, които живеят дълбоко в джунглата. От тях само четирима са местни (единствените останали от племето Инямбари), а останалите са пришълци, слезли от Андите преди повече от 30 години. Селището е разположено по реката “Рио Лас Пиедрас“. Прекарах близо година с чудесните хора от тази общност, чиято основна прехрана е събирането и продаването на “кастаняс”. Така наблюдавах процеса на събиране, сушене и белене на тази ядка и събирах впечатления от техния живот.
През дъждовния период, от януари до март, мъжете тръгват навътре в гората да събират кастаняс. Добивът е абсолютно природно чист процес, без някакво допълнително култивиране, последван от дълъг период на сушене и белене. Дървото, от което падат по естествен път ядките, достига до 60-80 метра височина. Във вътрешността си всяка черупка бразилски орех събира от 15 до 20 ядки, обвити в друга черупка. Мъжете разсичат с мачете външната обвивка на ореха и събират ядките, които са едни от най-богатите на пълен комплекс хранителни вещества в целия свят. От тях може да се извлича олио за готвене или за най-добрата козметика. Някои казват, че с него може да бъде лекуван рак. След тримесечен период на събиране на кестени в изключително трудните дъждовни периоди на Амазония, започва процеса на сушене и белене. Това е най-дългият процес - през целия период до септември се белят кестени ръчно с помощта на железни машини, които чупят черупката.
През дъждовния период, от януари до март, мъжете тръгват навътре в гората да събират кастаняс. Добивът е абсолютно природно чист процес, без някакво допълнително култивиране, последван от дълъг период на сушене и белене. Дървото, от което падат по естествен път ядките, достига до 60-80 метра височина. Във вътрешността си всяка черупка бразилски орех събира от 15 до 20 ядки, обвити в друга черупка. Мъжете разсичат с мачете външната обвивка на ореха и събират ядките, които са едни от най-богатите на пълен комплекс хранителни вещества в целия свят. От тях може да се извлича олио за готвене или за най-добрата козметика. Някои казват, че с него може да бъде лекуван рак. След тримесечен период на събиране на кестени в изключително трудните дъждовни периоди на Амазония, започва процеса на сушене и белене. Това е най-дългият процес - през целия период до септември се белят кестени ръчно с помощта на железни машини, които чупят черупката.

След това ядките биват внимателно селекционирани за пазара. Европейският пазар е един от най-претенциозните - той изисква ядките да са непокътнати, без дори трошичка да е изронена от целостта на ядката. След това идва размера, най–големите са от първа класа, като има от първа до пета категория ядки. В САЩ прекупвачите не са чак толкова претенциозни, но те пък изкупуват огромни количества за нищожни стотинки и след това ги продават на изумително високи цени. Приятелка, която живее в САЩ си купи от Пуерто Малдонадо 100 грама кестени в пакетче, смес от всички категории, плати за него един сол, тоест около 35 цента (1$=3солес) и каза че за този пакет би платила в Сан Франциско около 5 долара. В какво се състои всъщност проблемът? Сабалуьок продава 1 кг за 8 солес. При една среща на Сабалуьок с прекупвач, им предложи 8,5 на кило, защото щели да сложат сертификат. Всички знаем че без сертификат за качество нищо не може да бъде изнесено нито в Европа нито в Америка. Сертификатите обаче са различни и за двата континента, а за да се сдобиеш с този документ трябва да имаш много пари и да се обърнеш към чуждестранни организации, чийто офиси са в Лима или извън континента, а и бюрократичният процес е достатъчно сложен и по този начин непреодолим за местните хора, които са бедни и неграмотни, без да има кой да защити интересите им. В Пуерто Малдонадо има само една организация, която притежава сертификат. Те обаче заплащат 8,5 на килограм бразилски орех, само с нищожните 50 цента повече отколкото на националния пазар. А 8 часова работа белене на кестени за 1 месец се заплаща не повече от 400 солес от същата компания.
След първоначалната фаза на събиране на кастаняс от страна на горските обитатели, идва комерсиализирането и’ - един абсолютно неравностоен процес за местните хора, притиснати до гушата от липса на възможност за преговори, липса на защитни закони и транспортни средства, камо ли пък възможност за комуникация с чужбина. Оцеляването на семействата, чийто основен поминък е тази ядка, зависи от доброто здраве на Амазонската гора и на бразилския орех. Тъй като дървото расте спонтанно и някои от дърветата надвишават 400 години, запазването на тези територии е от жизнена необходимост. Благодарение на усилията на самите хора, които извличат тази ядка, големи части от териториите са били запазени от унищожение и са били създадени агро-екстрактивни резервати. Без съмнение за местните хора това е една от най-силните икономически дейности в района, но печалбите не достигат до главните изпълнители в продуктивната верига, създавайки една почти робска зависимост срещу къшей хляб.

Дървесен добив

Дали поради битката с местните етноси , наречени със странното име “ без връзка”, дали поради корупцията на официалните организации, които дават нелегални концесии, дали поради огромното влияние на големите индустрии, които смачкват малките предприемачи, или поради настъпващата съвременна еко катастрофа, до известна степен дължаща се на амазонското обезлесяване, но извличането на дървесен материал е една от най- конфликтните и спорни дейности в района. От самолета Амазония изглежда вече плешива. Всеки ден в Пуерто Малдонадо, столица на Мадре де Диос, минават огромно количество камиони с гигантски дървесни трупове, чийто диаметър достига понякога ширината на една стая. Това не е гранична тема , а напротив - засяга голям процент от населението на района, поради бруталното проникване в доскоро девствените терени на Амазония.
След треската за каучук в началото на 20 век, която приключва с тоталното изчерпване на ресурса, идва така наречения дървесен “бум”. По-голямата част от населението, повечето от което идват от Андите, намира работа в областта на извличането на този материал. Това им дава директен доход, които да спаси от глад семействата им – не може да се отрече огромната полза, която носи тази работа за икономиката на района и за оцеляването на населението. Интересите са международни, материалът бива изнасян, но мизерията и бедността в района вместо да се подобрява, всъщност расте. Никаква инвестиция от страна на държавата, нито от страна на частниците. Високата цена, която се заплаща за кедър и каоба води до огромен конфликт на интереси. Местните етноси обаче са препятствие за така наречените мадерерос. Случвало се е да бъдат намирани мъртви работници, млади момчета от Андите, които режат дърва, за да изхранват семействата си. Някои хвърлят вината на “диваците” в района, горещи защитници на своята Амазония.
Областите, които държавата обявява за резервати, не са контролирани по адекватен начин. Една част от неправителствените организации взимат концесии за тези резервати, но всъщност какво се крие зад „чистите и благородни” помисли. Всеизвестен факт е, че има множество неправителствени организации, спонсорирани от северноамерикански компании, които правят мнoгoбройни научни изследвания и изнасят лечебни растения, дървесен материал и други ценни материи.
През 2008 равносметката и фактите доказаха, че през всичките тези години, довели до олисяването на могъщата селва, дървесният добив във всички райони е донесъл само временна печалба за работниците и за техните фамилии и не е станал фактор за някакво дълготрайно социално и икономическо развитие. Икономиката, която е донасяла и носи изключително бързи, но срамно ниски доходи за населението, същевременно оставя трайни и непоправими вреди не само за местното население, а и за цялата планета и нейното еко-равновесие, защото тук е „белия дроб” на планетата.

ЗЛАТО

От златото на Мадре де Диос днес е останало само прашец, за разлика от миналото, когато големи сочни златни буци се срещали често в Амазония. Сега то се добива измежду черния слой пясък, които лежи под растителния пласт и хумуса на амазонската гора или между речните камъни. За да се добие ценния метал, първо е необходимо да се премахне растителността, остатъчните треви и корените. Всичко се изгаря, докато земята не остане абсолютно празна, в следствие на което се разравя почвата понякога и в дълбочина до 3 метра. Годишно Мадре де Диос произвежда около 8000 кг злато и се смята че този департамент на Перу концентрира 80% от златото на цялата територия на държавата. Ето защо около половината от икономически активните хора на района се занимават с извличането на този метал. Близо 30 000 са работниците, измежду които 80% са емигранти, дошли за няколко месеца в началото, а впоследствие останали завинаги. Тези емигранти идват главно от други райони на Перу като Куско и Пуно (зоната на Титикака) с идеята на направят много пари, които да вложат после в родното си място, да издържат мнoгoдетните си семейства или да изучат децата си, да купят покъщнина или материални вещи. Това, което намират обаче, още щом пристигнат на обещаното „златно” работно място, са тежки условия на живот без никакви права и осигуровки. Често рисковете за здравето им са огромни, а и постоянен е дългът към така наречения патрон-собственик, които в някои случаи ги държи като роби. Множеството рискове, които предлага тропическата гора, болестите, инфекциите, тежкият климат, в съчетание с тежкия химически елемент живак/меркурий, използван при така нареченето „измиване на златото”.
Жените обикновено са взимани, за да готвят и обслужват многозначно мъжкото съсловие. Често срещан случаи са момичета, вземани на работа под претекст работа в мината, да бъдат използвани като жени за всичко в минния лагер. В началото на 90-те години е имало чести трагични случаи на детска смъртност в мините, защото голяма част от работниците са били непълнолетни. Днес това е забранено, но аз познавам единайсетгодишната сега Руперта, дете на семейство със седем деца, която е работила в една такава мина, заедно с майка си и е гледала бебетата на другите жени........
Перуанският закон повелява, че почвата на Амазония принадлежи на държавата, независимо дали е в природен резерват или на територията на някое местно племе, получило с подкрепата на множество антрополози и неправителствени организации своето парче земя. Но същата тази държава си е запазила правото да дава на трети участници в бизнеса територии на концесия - за използването на мини, за търсене на петрол или за отсичане на дърва.На концесия се дават дори великите паметници на културата на Перу, които са световно достояние. Тези концесионни сделки са повод за непрестанни стачки в Куско, защото концесионерите вдигат така цените, че самите перуанци често не са в състояние да платят таксите за посещения и да видят руините на собствената си история. Последната промяна в закона през 2008 решава срокът за концесия да бъде 60години.
FOTOS
От гледна точка на запазването на околната среда, снимките сами говорят какво става със зелените площи на селвата. Живакът бавно тече вече във всички амазонски артерии и е проникнал и до най-малките капилярчета на великата земя на боговете, оставяйки след себе си все по-малко биологични видове, отровна вода, която се пие и риба, пълна с токсичност, която се яде.

Защо е мръсно в Мадре де Диос?

Мадре де Диос действително често потъва в боклуци и нечистотиии, между които бродят деца и кучета. Дали защото няма кой да събира отпадъците ? „Цивилизованият”свят залива пазара на Мадре де Диос с огромни количества евтини и некачествени стоки - от пластмасови посуди и бутилки, найлонови торбички, опаковани храни и огромно количество материални продукти, които са обменната единица за голямата част от сегашните обитатели на тези зони. Китайските стоки са проникнали и в сърцето на джунглата като вълни цунами и са всичко, което могат да си позволят като „лукс” бедните жители. Абсолютно всяка покупка, дори и кибрит, бива продавана в мини-торбичка. В едно селище на 50 км от Пуерто Малдонадо -Сабалуьок - най-мръсната и нехигиенична къща е на една от жените от последните четири, останали от племето Инамбари. В нейния свят никога не е имало нищо излишно, което може да доведе до екологичен дисбаланс. Това предизвиква понякога възмущение в “цивилизованите” хора, най-вече в западните туристи, които случайно посещават част от не-туристическата част на перуанската тропическа гора.

Обикновено туриста в Амазоня получава лукс в “селва”-та и освен страшните москитос-комари, нищо друго не заплашва скъпо платената и организирана ваканция. Това, което го кара да чувства адреналин и да плаща по 300-400 долара за тридневно посещение, са вибрациите и усещането за съществуващите тук змии, анаконди, ягуари и каймани, папагали и маймуни и обещанието за среща с местните “диваци”. Но дали наистина човек би могъл да усети какво представлява например змията за местното население. Инките, които не успели да покорят тези земи, с почитание кръстили реките “амарумайо - извит като змия”, дали защото има много змии, дали защото речният път се движи като змия или защото змията е метафора за плодородна земя и олицетворява жената - коремът й е винаги опрян до така наречената Пачамама – майката земя! Тук змията е почитана и е дуалистичен символ, в нея е и доброто и злото , така както във всичко.

Днес еко системата е абсолютно различна от предишния начин на живот за местното население, но също така и за андийското население, което обитава гората. Сега има облечени в оранжеви униформи сънародници, които търсят петрол с вертолети над реките, има огромни джипове, които преминават черните пътища в района, има стари камиони, които ежедневно носят купища “трупове” – мнoгoдиаметрови дървесни стълбове, расли стотици години, които са ценен източник за оцеляване на местните хора и приход без ограничения за корумпираните политици и предприемачи. Дали хората тук искат “ла трансатлантика”- път който свързва по линия двата океана, Атлантическия с Тихия, от Бразилия до бреговете на Перу. Този път е финансиран от северноамериканското правителство и е един от най-скъпите пътища в света - един милион долара на километър в амазонската част. Относно построяването му е имало купища спорове и дебати- в крайна сметка това построяване е одобрено. От друга страна то е желано и необходимо за хората, които живеят тук , защото иначе се чувстват изолирани от националния пазар и оставени на произвола на съдбата. Истината, обаче, кой ще има полза от тази магистрала, не е ясна. Глобализацията и материалният свят неизбежно навлизат дълбоко навътре в джунглата и поглъщат всички ценности, който е носила непокътнатата зелена маса, покрита с огромни речни артерии. “Благодарение” на управниците, амазонските етноси биват защитавани в определени територии. В същото време обаче не им е позволено да имат техен начин на живот, защото живеят в резервати и биват “протектирани”, защитавани със закони, но не и в реалната действителност. Истината е, че нямат възможност за друг начин на съществуване в модерния свят, в училищата други култури диктуват реалността им в изграждащото се съзнание и им се внушава, че единствено с християнско примирение биха могли да оживеят и да достигнат обратно до тяхната древна истина и да опознаят традициите и ритуалите, които техните прадеди са им завещали като безценно наследство за оцеляване. За съжаление, днес местните жители стават все по малко, а андийското население е новият горски обитател. Тяхната аграрна култура като форма на живот и развитото им чувство за работа са „мускулите”, които секат, строят, търсят петрол. Междувременно изхранват семейства в търсене на нов, по-добър начин на живот от този в суровите Анди. Но нямат друг изход! В Андите нивото на бедност е под критичното ниво. Често някои би тръгнал дори и пеша за Пуерто Малдонадо - там има злато и пари. Но се оказва, че нищо не е за тях, които не могат да смятат и да пишат.
Да се защитиш от закона и чрез закона не е като да ловуваш в гората, ти просто нямаш нито оръжие, нито избор за битка.Така попадат в тежка клопка и затъват в своето нещастие с всеки изминал ден, загубили своята планинска мощ, без да намерят нови сили за оцеляване тук. Безправността им става навик и постепенно ги убива като хора с достойнство и права. Например, ако на мен, като чужденец, случайно ми прилошее и припадна насред улицата, никoй перуанец няма да ме вдигне и да ме закара в болницата, защото ще бъде преследван и разпитван брутално от служителите на закона и накрая ще го изкарат дори виновен. Перуанецът тук няма права и не знае как да си ги извоюва или да се защити. Той оцелява с голям труд и се страхува непрестанно, тръгва към следващия ден, без да знае какво го чака утре нито него, нито семейството му. Легенда или истина е джунглата със своите така загадъчни тайни? Действителността е друга и никога не е част от съдържанието на един туристически рекламен проспект..

Conclusion
Всъщност никога не съм чувствала така сила и не съм се смяла толкова с хората колкото тука. Силата на усмивките и сънят в който тези хора живеят е просто друго измерение, никога не съм виждала другаде хора, които могат да спят на всяко едно място и ситуация толкова лесно, зад работния щанд, на полицейския пост, докато ядат, по улиците и т.н. Могъщ смях обхваща целия квартал понякога и самоприсмиване е единственото, което може да ти помогне в борбата с цивилизования ти навик или с модерното схващане на нещата. Няма друг начин. И аз ще пея заедно с шамана и ще слушам духа на аяхуаска и ще се опитам да чуя това, което хората тук искат, а не това което ми казваха по телевизията като малка –че тялото ти е красиво, когато е слабо, защото мекотата на кожата се постига само със специална козметика , а колкото по скъпа-толкова по добра е; и ако има масло от бразилски орех можеш да завладееш сърцето на всеки мъж. Със сигурност древна амазонска тайна която колонизаторите откраднали под ключ от местното население.

Check out my Slide Show!

2008-05-01T04:37:00.001+03:00

наркотиците и децата - интервю

2008-05-01T02:39:00.001+03:00

интервю за "деца срещу дрогата"
Мисионерство
Б.Ранева:
Как мислиш - любопитство, неудачи или слаб характер кара тийеджъра да посегне към наркотиците и да се зароби с тях?
М. Банкова:
Всяко едно дете е любопитно още от малко към заобикалящия го свят. Това любопитство го кара да рискува, да пробва нови неща. Но, разбира се, понеже детето си е дете, то не знае какви са последствията от един негов избор. Човешкият избор е може би най-великото нещо в този живот. Но когато си на тринадесет, този избор не може да бъде пълноценен и истински. Вероятно това, че съм имала възможност да се занимавам с различни артистични дейности като пиано, пеене, китара, керамика, спорт, езици, ме е спасило от наркотиците. Мисля, че и любопитството, и проблеми в семейството, и слабият, и прекалено силният характер пак могат да са от значение. Познавам много хора с най-различни характери, от най-различни семейства и социални положения, които са се закачвали трагично за дрогата. Тринадестгодишна започнах да виждам некролози на приятели и в началото не знаех какво точно се случва. Дрогата не прощава нито на усмихнатите, нито на срамежливите, на ядосаните, на умните, на красивите, не прощава на никого – просто никога не можеш да знаеш. Имам много приятели, които са имали проблеми с наркотиците. И не само в България, а и в Италия, и в Перу, и това е, защото дрога има навсякъде. Тя е може би начин да се убие младото поколение, за да имат по-голяма власт над хората. Много мозъци са били изтрити от наркотиците, тоест вече ставаш неспособен да се бориш и да виждаш любовта.
Б.Ранева:
Може ли една ясна цел, хоби да те отклони от дрогата?
М. Банкова:
Мисля, че може, ако човек намира смисъл и истина и я търси. Различните хобите и дейности отварят хоризонти и отклоняват вниманието. Но истината е, че децата трябва да разберат от малки, че дрогата е опасно нещо и е създадена от други, за да се изкарват МНОГО пари. Това няма нищо общо с лечебни билки, медитация и неординарни състояния на съзнанието, които в много култури са дълбоко трансформиращи, но винаги са придружени от водачи, шамани и са тълкувани от обществото по съответния начин. В 90% от културите по света преминаването в неординарно състояние на съзнанието е действителна част от културните практики и ритуали. Техният опит е мнoгoвековен и смисълът се състои в това да отворят съзнанието на човек с цел преминаване от една в друга възраст (например, когато едно момче става мъж или жената узрява полово), да се намери една по-интимна връзка с обществото и ролята на един индивид в него, връзка с природата и космоса. Но важно е да се знае, че това не се случва във всички култури чрез някакво определено вещество. Може да бъде чрез дишане, медитация, удари на барабани, монотонни танци, постоянно повтаряне на думи, безсъние, диети, сенсорно изолиране... всяка култура е открила своя си начин да разшири границите на съзнанието и да премине в друго състояние. Но това пътешествие е насочено. То не е просто забавление и неотговорност към самия себе си.
Б.Ранева:
Какво те накара да оставиш градския живот в Италия и да заминеш в неизвестността на дивата природа на Перу?
М. Банкова:
Това е един друг проблем на съвременното общество – дрогата, наречена пари. Според мен излишното натрупване на богатства води до деформация на личността, а и разрушава контакта на човек с другите хора и с природата, защото си мисли, че е нещо повече от земята или от останалите, само поради това че има пари – някакви си хартийки. Този синдром има своята кулминация в Милано, град на мода, икономика и развиваща се индустрия. Там обществото е изключително деформирано, просто опустошено вътрешно, хората са параноични, имат фобии, болести, предизвикани от това и стресът е огромен. Това ме накара да зарежа тази система и да поискам да попътувам, да опозная други култури, да бъда повече сред природата. Това обаче не значи, че отричам парите, защото в днешно време всички хора, всички в този свят са обвързани с тях, дори и в джунглата. Но и крайността да сменяш мебелите си, колата, телефоните, дрехите и всичко материално всеки сезон е болест и освен всичко друго е на гърба на бедните по света, които работят робски за суетата на богатите, за желанието им за власт. Това ме накара да избера друг път, да не съм подвластна на нещо, което вътрешно ми е чуждо. Човек трябва да бъде силен и да не се страхува.
Б.Ранева:
С какво те обогатиха тези две години в джунглата и общуването с местните хора? Какво ти дадоха? А отнеха ли ти нещо?
М. Банкова:
Тези две години в джунглата на Амазония бяха за мен нещо като божи дар. Толкова детски усмивки, весели хора, независимо мизерията, в която живеят. Това е също така едно усещане, което ти дава и тропическата гора. Да си част от хранителната верига, защото там си в дълбоката джунгла и това те прави по-умерен и по-скромен, същевременно по-уверен и внимателен. Дълбоко уважение към природата, което винаги съм имала, но там е увеличено по 100. Да не говорим за контакта с друга визия за живота – индианската. Това са стотици години бродене из джунглата и съвсем друго измерение, друго отношение към природата, която е извор на вода, на храна , на смях , на песни, тъжни, на медицина. Нищо изкуствено, а много примитивно. Те, разбира се, са заразени със западни боклуци и пластмасови опаковки за сметка на изсичането на горите им, замърсяването на водите им и унищожаването на животните – нещо като бартер със цивилизацията – тенджера или бира за сметка на петрола или дърветата. Но това е лошата страна на глобализацията по целия свят.
Б.Ранева:
Най-уважавани човешки черти според тебе и най-отблъскващи?
М. Банкова:
Искреност, смирение, сила, контрол над емоциите, благодарност, самоирония... много са. Най-лошите може би са лицемерието и високомерието. Също така и безразличието. Б.Ранева:
Какво би простила на близък обичан човек и какво не би му простила?
М. Банкова:
Мисля, че бих простила всичко. Понякога си се представям като идиот на Достоевски. Но може би много се ядосвам на лицемерни хора.
Б.Ранева:
В какво намираш най-добрия смисъл на живота?
М. Банкова:
Във вътрешното спокойствие и любовта към себе си и Бог. Само ако го постигнеш, можеш да обърнеш очи към останалото около теб, към другите и истински да им го покажеш. Всичко започва от теб самия, промяната изобщо. Може и да бъркам. Не знам. Винаги има много смисли.
Б.Ранева:
На какво би искала да посветиш своя живот и какви компромиси би допуснала в осъществяването на най-висшата си цел
?М. Банкова:
На любовта. Там няма граници, така че компримисите са по-скоро някаква вътрешна борба и преодоляване на страхове, които ние като човешки същества носим заложени в себе си. Да не забравяме, че в нас е и раят, и адът. Такива сме и аз съм също такава. И за мен е всекидневна борба с недостатъци и някакви мои си граници. Но не съм светица, аз съм един обикновен човек.
Б.Ранева:
Какво послание би отправила към децата, за да не посягат те към дрогата?
М. Банкова:
Деца, истината е една - има много по-интересни неща от дрогата. От нея съм видяла как умират приятели и други погубват живота си. А удоволствието от нея е само моментно, не е истинско. Обратно

TV crew denies passing fatal flu

2008-04-23T08:49:00.000+03:00

TV crew denies passing fatal flu
Peru's remote indigenous people are vulnerable to outside illnesses
A British TV production company has denied allegations that its researchers spread a fatal flu to an isolated indigenous tribe in Peru.
Indigenous rights activists, Peruvian government officials and a US scientist say four members of the tribe died after the TV producers visited.
A spokesman for the TV company, Cicada Films, said its team did not visit the isolated area in question.
Cicada was in Peru last year scouting locations for a new reality TV show.
The company makes a series called World's Lost Tribes, which is broadcast by the Discovery Channel.
'No evidence'
The production company said a producer and his guide had been given official permission to enter all the areas they visited in Manu National Park.
The team "travelled only a short distance from the large town Yomibato, and only at the invitation of local people," Cicada said in a statement.
"There is no evidence that the researcher introduced illness to the areas they visited.
"The researcher and his guide did not visit the area where the deaths are said to have occurred and no deaths occurred amongst the individuals they met."
Furthermore, Cicada said, the groups lodging the complaint against them had the wrong dates for their visit.
'Too Westernised'
But the Peruvian government's protected areas department said: "The Cicada team entered [remote headwaters] which are part of the strictly protected zone."
A regional rights organisation, Fenamad, also said the Cicada team ignored warnings and travelled upriver to very isolated villages.
An American anthropologist who met the TV team in Peru has also said they complained the first tribal area they visited was "too Westernised" and looked for a more remote location.
The Cicada team is said to have visited the Matsigenka people, who live in the isolated Amazonian Cumerjali area of south-eastern Peru.
Four members of the tribe are reported to have died and others have been seriously ill since the TV team's alleged visit.
Anthropologists believe there are about 15 isolated groups of indigenous people living without contact with the outside world, says the BBC's Dan Collyns in Peru's capital, Lima.
Their isolation means their immune systems have not built up the capacity to deal with illnesses common in less remote regions.
Peru's indigenous communities often complain that timber companies and oil prospectors encroach on their land and spread disease among their members.

Peru 'must protect Amazon tribes'

2008-04-23T08:20:00.000+03:00

Peru 'must protect Amazon tribes'
By Dan Collyns BBC News, Lima

Illegal logging is harming isolated Amazonian tribespeoplePeru must act swiftly to protect isolated Amazonian tribes from illegal loggers, Latin America's top human rights body has ruled.
Indigenous leaders say the tribes have already suffered untold deaths from diseases contracted from outsiders.
The Inter-American Commission on Human Rights judged the risk to these isolated communities so great that it bypassed all the usual procedures.
Peru has been given two weeks to take steps to protect the isolated tribes.
If it fails to do so it could ultimately be subject to economic sanctions.
Profitable business
The pan-American human rights body says that although Peru has created reserves for the indigenous communities who live in voluntary isolation, it does nothing to protect them from gangs of illegal loggers who are chopping down the mahogany-rich forests in which they live.
Indigenous leaders say several loggers have been killed in confrontations with the tribes in the last few years.
But they fear many more of the jungle dwellers have died through enslavement, violence or from contracting illnesses from which they have no immunity.
The steady advance of logging has forced the isolated groups, among them the Mashco-Piro and Yora tribes, deeper into Peru's jungle frontier with Brazil and Bolivia.
The hugely profitable but illicit business sees most of the tropical hardwoods exported to the United States.
This has forced the Peruvian state to take notice.
The Democrat-controlled US Congress has said it cannot ratify a free trade agreement with Peru until makes certain changes, among them adopting and enforcing laws on logging mahogany.
Earlier this week, the Peruvian President Alan Garcia provoked criticism from environmentalists when he said the quantity of mahogany which left the country, legally or not, was insignificant.
To many human rights workers the president's statement confirmed their suspicion that there is little political will to tackle the illegal trade and the isolated people's reserves might not be worth the paper they are written on.

amazonia kids

2008-03-07T00:51:00.001+02:00

PERUMIWA

everybody thank ya

Urgente Ayuda para la Comunidad Nativa de Boca Inambari, Para los que desean ayudar en esta cruzada, pueden comunicarse con la Fenamad

AMO AMAZONIA EN PUERTO MALDONADO 6-13 novembre 2010

"EL SUEÑO DE BUINAIMA" de Rember Yahuarcani

Organizaciones indígenas se reúnen en Puerto Maldonado para ejecutar acciones conjuntas en favor de pueblos indígenas en aislamiento

AMAZONIA+FOR+SALE ~urgent~

*POLVO EN LOS PIES*...artesanía y demás cachivaches

излезе от печат „Писмо до теб от Амазония”

ALERT IN MADRE DE DIOS - HUNT OIL COMPANY

en defensa de Reserva Comunal Amarakaeri

AMO AMAZONIA

дневник

expo amazonia peru

Our lands are up for sale, Protests in Peru

cuentos de la selva

http://www.avaaz.org/en/peru_stop_violence

porque luchan los indigenas a letter from rember yahuarcani

Genocide in the peruvian Amazon continues

genocide in the peruvian Amazon

KENE, national patrimony of Peru

La rivolta indigena esplode in Perù

покана за изложба в град ВАРНА

strike in madre de dios April 2009

игра в джунглата / jungle game

ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА "НАРИСУВАЙ МИ НЕЩО ОТ АМАЗОНИЯ"

КАМПАНИЯ "ДЕЦА МЕЖДУ КУЛТУРИТЕ"

оформлението на амазония

exposition in the school of BUHOVO

шаманска песен шипибо

РЪКОДЕЛИЯ ШИПИБО "КЕНЕ"

РЕМБЕР ЯХУАРКАНИ

the book КНИГАТА ПИСМО ДО ТЕБ ОТ АМАЗОНИЯ

изложба в НУКК Горна баня

the exposition - нарисувай ми нещо от амазония

ЕСЕ ЕХА ИСТИНСКИТЕ ХОРА

ПЛЕМЕТО ЖИНЕ - ПИРОС

paro madre de dios, violencia en puerto maldonado 11/07/2008

АМАЗОНСКАТА КОСМОВИЗИЯ

25% de ninos nativos de la Amazonia mueren antes de los 11 anos

AYAHUASKA

АМАЗОНИЯ - Ла селвa

Check out my Slide Show!

наркотиците и децата - интервю

TV crew denies passing fatal flu

Peru 'must protect Amazon tribes'

amazonia kids

POLVO EN LOS PIES...artesanía y demás cachivaches